Рожден ден
7-6-1-3 и 3
- Ало, ти ли си? Еее, най-после! Ами.. все заето, заето - като че ли ти имаш рожден ден. Е, моят вече го празнувах, току що. Да, тихо е, вече си отидоха. Е погледни си часовника. Не се безпокой, няма нищо. Е, знам, знам, че не си забравил, не е възможно да забравиш за моя рожден ден, нали? Сигурно си бил много зает и… ох, прекъсна.
7-6-1-3 и 3
- Е да, прекъсна. Слушай, няма нужда. Знам.. не ме прекъсвай, моля те. Знам точно как всичко… Чакай, добре, чакай, нека аз да ти разкажа.. Първо… не, слушай. Първо ти си много зает. Батковците са винаги ужасно заети, нали? И второ… не ме прекъсвай, не… слушай. Второ, връщаш се, значи, от твоята ужасна заетост и ми звъниш за честит рожден ден и, да, и в този момент и аз ти звъня по съвсем същото време и ето на двама ни… ох, пак заето.
7-6-1-3 и 3
- Ами да, пак прекъсна. Кой ли? Само приятелки. Много смешни подаръци - три сериозни книги - “За младото семейство”, “За любовта в брака” и “Народна кухня”… хаха… любовта на мъжа минавала през стомаха, както казвали французите. Моля? Моля? Кажи го още веднъж! За кого ще се омъжвам!?! Ах.. за никого. Подаръците… О, не, само така… Моля? Моля? Да ти се обадя пак..? Някой ден?! Разбира се, непременно… Какво? Аа, гласът ми? Нищо особено - танцувахме, сгорещихме се - настинала съм. Студено ми е, много ми е студено. Зная, зная - горещ чай, два аспирина… и един аналгин-хинин… Да, зная… И един телефонен номер по-малко…
