Saturday, March 28, 2009

… и продължаваме напред

Добре де, искаше ми се да вярвам, че палачинките без пълнеж са вкусни. Нейсе. Само събуждат апетита, а накрая остава само чувството на неудовлетворение и разочарование. И глад… за пълнеж. Убивам човек за малко пълнеж, разбирате ли!? Какъвто и да е, вече бих се радвал на всичко…

Но може би преди това трябва да фикс-на себе си и да спра да се хвърлям към невъзможното, колкото и привлекателно и съблзанително да изглежда то! Толкова, толкова глупав се чувствам на моменти и толкова, толкова се разочаровам от себе си! Лошото е, че вече съм минал по този път, но това не ме спира да правя същите грешки отново и отново. Защо ли? Защото съм достатъчно самотен - и съответно достатъчно отчаян - за да се хващам като удавник за сламка за всеки жест на внимание, който някой ми отправи. И тогава се започва със самонавиването и самовнушенията. Започвам да обръщам внимание на незначителни детайли, които изкривявам през призмата на нуждата си да бъда обичан, и виждам красиви жестове и чувам мили думи, които за един страничен слушател биха били обикновени действия съпроводени от скучен разговор. Целият проблем е в това, че дори когато съм наясно с тези неща, аз не искам да ги призная пред себе си, продължавам да си гледам през Призмата на Самотата и да си мисля, че хората се променят, че те не винаги са такива, каквито изглеждат. Е, не е така. Хората не се променят… освен ако нямат много силно желание за това. Но хора с такава мотивация са рядкост, повечето вече са решили, че да бъдат нещастни е много по-лесно, защото им дава оправдание за всички глупости, които правят. Аз продължавам да си мисля, че мога да променя някой такъв, стига той да ме допусне до себе си. Обикновено точно там запича положението. Аз ако спирах да се доверявам на хората при всяко мое разочарование от тях досега сигурно щял да съм се самоубил… което е глупаво и аз не го разбирам. А аз с глупостта не мога да се боря, съжалявам. 
Казват, че нямам право да съдя хората, защото те имат глави на раменете си и сами мога да решават кое за тях е правилно и кое - не. Е, аз не мога така. Не разбирам ли нещо - осъждам го. Слагам етикети на хората, както и те слагат на самия мен. И ми харесва така!
Така, сега ми остава да “изакам” тази палачинка и да направя място за следващата… и дано е по-вкусна този път. 
Posted by Insane at 17:42:48 | Permalink | No Comments »

Thursday, March 26, 2009

…………………….

От доста дълго време не съм се чувствала толкова обезверена и сломена! Напълно обезоръжена и без всякаква надежда! В университета, колкото и усилия да полагам все не са достатъчни! Нещо  пропускам, обягва ми! Старая се, но не чувствам вътрешна удовлетворенст! Няма го онова удоволствие от добре свършената работа. Вътрешната утеха, че съм напреднала с един самтиметър към целта! Коя цел и кой всъщност е бляна в далечината! Да помагам на хората и да виждам благодарността в техните очи?! Един човек никога не може да бъде излекуван, а благодарността е на наградата, на която и най- големият оптимист не може да се надява! Тогава това ли  е моят път, това ли  е моята посока? Знам ли накъде отивам или се водя по течението, оправдавайки нечии други надежди и стремления!
Може би имам нужда от повече срещи с приятелите! Всеки от тях вече е поел своя път! Не сме вече заедно във водовъртежа! Те всички са като пролетни цветя понесени от вихъра на водата. Аз просто съм безмълвният набюдател на песачливия бряг! Мога да съпреживявам, но всеки много добре знае, че е различно да стоиш на скалата и да се хвърлиш от нея!
Надявам се пролетта скоро да дойде, за да се появи и нова надежда за мен!
Posted by elemire at 19:31:36 | Permalink | No Comments »

Sunday, March 22, 2009

За палачинката и пълнежа

Човекът, който ми пусна за първи път песента на Мими Иванова - Рожден ден, ни е открил блога търсейки тескта на песента, понеже аз съм единствения човек, направил си труда да го напише и публикува в интернет. Све, махнах въпросителния, въпреки че не съм съгласен и продължавам да си мисля, че го има! Не зная дали го осъзнаваш, но тази, както и песента на Peter Gabriel - In your eyes, за първи път ги чух от теб и вероятно винаги ще ги свързвам с теб, когато ги слушам. Интересно ми е дали някога някой е теглил песен, защото аз я харесвам и си спомня за мен при всяко нейно превъртане. Би било толкова мило!

Но! Трябва да ти кажа, че колкото и да е хубава песента не е хубаво да си лягаш и да ставаш с нея. Замисли се - всеки ден слушаш по няколко пъти история за любов, надежда, разочарование, разбити мечти. Не мислиш ли, че след като един вид се оприличаваш с тази песен ти предизвикваш това да ти се случва и пречиш на някакво евентуално щастие да те застигне? Трябва да избереш - или го преживяваш и продължаваш нататък, или се отказваш и продължаваш с безцелното запълване на дупки с надеждата, че някой ден и тази на сърцето ти ще зарастне. Не това е начинът. 
Posted by Insane at 16:49:51 | Permalink | No Comments »

Пак същото, но с по-голяма сила

Пак се прибрах да чистя! Сякаш си нямам друга работа! Ама карай - то приятно! Утре сутрин ще чистя и другаде. Няма да изброявам отново какво трябва да чистя и колко ме дразни зимата вече. И томай и ще се размина с поуста, защото братчето ми се прибра. Абе май за добро стана, защото не знам до какви изводи и мъдрости щях да стигна пак като се оставя по омотаното си течене на мисълта. Ади другия път пак ще пиша.
Posted by theshire at 14:03:05 | Permalink | No Comments »

Monday, March 16, 2009

Ура! Имаме си някакъв досаден бот, който ни е оставил 10 коментара на английски, все едно се интересува от това, което сме писали. Да, беее, все едно имаме друг читател освен Леличка. Но все пак е някакво разнообразие, а на места дори звучат някак смислено. Все пак са коментирани предимно поустове на Пламена, която може да се похвали с по-интересни писания от моите. Някак се чувствам пренебрегнат хахах :D
Оставям на Теодора да си коментира рожденния ден, аз само ще кажа, че малко се поизложих с пожеланието си тази година. И ако и аз ще получа толкова подаръци ще взема да празнувам догодина… Ако не съм умрял от глад дотогава…
Posted by Insane at 22:42:01 | Permalink | No Comments »

Friday, March 13, 2009

Б-б-б-боулинг

Aaa, да, ето какво забравих. Боулинга. Точно за това си мислех, че трябва да пиша миналия път,  но ме осени прекалено късно.

Така, от 3 седмици ходя всеки четвъртък да играя боулинг в Sky City-то и да си призная - харесва ми. Първият път беше трагичен, притеснявах се само като гледах другите и не знам как се навих и аз да пробвам. Естествено пълна скръб - улеите ме влечаха все едно тях трябаше да целя. Имаше прекалено много непознати хора, които си въобразявах, че гледат мен и ми се смеят… Но! Така беше до втората среща, когато си доведох приятел и когато отнякъде ми беше паднала някаква концентрация (или по-скоро късмет) и бях доста добър с топките и свалянето на кеглите. Но отново нито един страйк. Затова пак се забавлявах страшно много. Снощи беше третата среща и аз бях още по-добър (за начинаещ, разбира се), свалих още повече кегли, а да не говорим, че по-забавно скоро не ми е било. Непознатите хора станаха забавни познати, с които се попикавам от смях, пък и си бях взел Роско да ми прави компания, което мнооого спомогна за моето отпускане. Дори направих два страйка (ура, ура!) и бях на един разстояние от победата, но не успях и се класирах трети… Което пак си е личен рекорд за мен! Направо нямам търпение да дойде следващия четвъртък, макар че съм много зле с парите и не трябва да ги давам за глупости… Но това наистина ме радва, глупост ли е това?
Posted by Insane at 19:25:41 | Permalink | No Comments »

Wednesday, March 11, 2009

Върнах се

Ей ма на! Мъка, скръб, тъга и аз се върнах! За дългото отсъствие има много оправдания кои състоятелни,  кои чак толкова, но те не са предмет на този лекционен курс :Д! Та, покрай мен нищо ново! Няма да ви занимавам със скучното си ежеднение, нито с един дългите си планове и леките интриги, в които се забарквам без да искам! По принцип имам доста неща за казване, но дефакто толкова ме мързи, че нямам сили за писана!
Това е всичко приятели!
Posted by elemire at 19:28:55 | Permalink | No Comments »

Кралицата на Нощта

И отново имаме включване на наш’та леля, която за щастие не ни е забравила и продължава да ни посещава блога, дори когато не пишем :D
Аз ще я зарадвам с едно мое превъплъщение, което посвещавам на всички жени, понеже това се случи на 8-ми март…  Мамо, не гледай.

Значи, гримът е сценичен, така гримират Кралицата на Нощта във “Вълшебната флейта”, но аз очевидно не съм нито кралица, още по-малко пък мога да пея. Но пък идеята ми хареса, винаги съм искал да пробвам как ще е да съм с грим. Само и спирала да имаше мама му стара :D И рокля с гол гръб и високи токчета… ахахах :D
Теодора има рожден ден в събота и ще го празнува. Вторият ѝ грандиозен рожден ден в София, а аз още се ослушвам. Може би догодина…
В неделя бях в Наделина и гледахме бала… и както казвам тя - OMFB(Оh my fuckin’ Buddha). Не зная и аз защо си го причиних, но беше болезнено. Поне си мисля (или надявам?), че имам подобрение както в поведение, така и в прическата, а също и в танцуването… Този диск трябва да го закопая някъде и да стои там, докато не потърся причина да се самоубия. Тогава просто ще си го пусна и тя сама ще си дойде. 
Все си мисля, че имах толкова неща, които да кажа, но в момента всичко ми е излетяло от главата. Гледах новия епизод на Отчаяни съпруги, но когато ги гледах всеки ден по няколко беше далеч по-вълнуващо, сега по един на 1-2 седмици, губи се целия чар на филма. 
Добре, ако се сетя нещо друго ще пиша пак, няма смисъл сега да се мъча.

Posted by Insane at 16:34:26 | Permalink | No Comments »

Saturday, March 7, 2009

Второ включване

Имаме успешно направени кифлички със сирене и сладко (признавам че не са добре изпечени), сладкиш с какао и тиганички. Предстои ми да нахраня рибката и котките на леля плюс чистене на котешка тоалетна. Следва ходене до другия ми дом и къпане, а също и сгъване и простиране на дрехи още една котка със същите нужди като предните две. Аааа и също една кафеварка за миене. Благословен да е живота и  дейностите които включва. И кола маска, и крем… Бря кога ще си легна аз въобще!?! А утре съм и на работа от 08:00! Трябва да си измия зъбите… Искам да е топло вече, защото така нищо не ми се прави! Условията в дома ми толкова много ми влияят. Усилено слушам  Любэ! Трябва да си намеря диска и да си ги сложа на плейъра!
Posted by theshire at 19:12:19 | Permalink | Comments (1) »

Старото куче се обажда и скимичи за внимание!!!

Абе гъзове с вас гъзове! Що не пишете? Азли дето докосвам компютър от дъжд на вятър трябва да пиша!!! Ама-ха!!! Възмутена съм! Миле твоята мартеница я изгубих още същата вечер докато се борех с мойто мило да го опипам пред минувачи! Уви може да е фафла ама знае фатки и не можах да постигна замисленото, но за сметка на това известно време се гонехме около една кола! Спокс на другата сутрин тръгнахме на експедиция и успешно я намерихме. Казват, че веднъж падне ли мартеницата не трябва да се слага пак ама на мен ми пука та чак ми дреме за това. Сложихме я направихме наколко възела, но следващата сутрин се изгуби някъде в леглото. На вечерта я завързахме с 3-4 възела и от тогава си стои тихо и мирно без да създава прблеми като всяка една уважаваща себе си мартеница! Мими успех с израждането на гупата ти! Вече си достатъчно голяма, за да не се стресираш от селекцията както я нарече ти! При мен трагедията си я имаше! Теди скоро ставаш на 21 - да ти кажа нищо особено не е! Пък може и само при мен да е било така! Приятно изкарване на РД-то! Аз продължавам да кръжа напред назад и от около месец забелязвам че изглеждам ненормално зле (дори и за мен)! Мисля , че не е от възрастта, а от мен! Вярвам, че всички сте съгласни! Тъпо и упорито се мъча да изтегля сезон три на Изгубени, но уви кьорав сийдър няма или сийдарите са кьорави. В последно време се чувствам много иморена, а като си легна ми е трудно да заспя (подозирам че е от кафето). През изминалата седмица ставах всеки ден в средно да кажем 06:15 за работа, като само в четвъртък си легнах по рано към 8 и нещо, а вчера успях чак към 12 часа. Мисля, че се калявам за бъдещите месеци които май май ще ми предстоят. все още не съм си направила кафе и слушам Лунната соната. Искаше ми се нещо нежно, но това клони към депресиращо! Само да се стопли времето! Веднъж да се стопли и ще ми мине раздразнението! Мег няма да заминава в понеделник, а ще чака бъдещо включване, но пак няма да е кой знае колко дълго чакането. Да взема да я накарам да ме направи руса чанта за доброто старо време ли? Оооо навън слънцето се опитва да пробия облаците! Красота! Ставам да си правя кафе и казвам чао!
Posted by theshire at 13:09:09 | Permalink | No Comments »