Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Летели си две китари над морето и си дрънкали. Изведнъж едната паднала във водата. Какъв е изводът?

- Дрън, дрън, та пляс.

Аз с какво мога да се похваля? Палачинката, от която бях така непоносимо зависим и по която линеех два месеца и отгоре - е, сбогувах се с нея. Заложих на болезнената откровеност, която както винаги даде мигновени резултати - изтриване от приятели и блокиране. Така е най-добре и за двамата. Жалкото е, че повече няма да мога да ходя на боулинг. Поне не и с тях.

Иначе се оказва, че някои от колегите ме имат за заразен. Това, което съм и това, което харесвам - е, за тях е нещо извратено и съветват приятелите ми да не общуват с мен, за да не го лепнат. Мили хора. Да пукнат дано Затова пък си имам няколко колеги, които не гледат на мен като на Чернобилско изчадие и си прекарваме много весело напоследък. Чак не мога да повярвам как съм попаднал на тях.

С Пламена говорихме и стигнаме до извода, че този сайт за нищо не става. Отделно, че блогът ни съкс, но сайта не помага особено. Сложен е, неразбран, по сто часа се боря с него, за да направя нещо. Ограничено място за качване на снимки, минимално количество на опции за редактиране. Не съм доволен. Усещам, че е време за едно ново начало. Трябва да се обсъди и с останалите.