Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Нееее! Всички сме се скапали! Не се кефя така! Сякаш нищо по-така не се случва (освен Милен с неговите странствания по чужди земи, острови, пури… Това си е нещо! Аз не мога да си намеря нова музика за слушане, а и рядко ми остава време да слушам било то стара или нова. Сега си пуснах Amoric и ми понасят сякаш. Малко ме зареждат така. Брат ми замина за Англия вече и след около час трябва да пристигне там. Аз заминавам скоро. Татко сега е на село, а когато аз заминавам той ще се прибере щото някой трябва да гледа гадинките. Твори ми се Теди! И имам идеи, но още не е дошъл момента да ги изпълня, а и някак си конкретно пък, за да пиша трябва да остана сама, а това не ми се случва - нито да остана сама нито да имам свободно време. Няма как да се отървем от времето което с всяка своя секунда ни блъска още едно задължение на гърба. А така ми се пие кафе и ми се спи чак се чудя сама на себе си защо пиша, а не отида и се тръшна на хубавото си легълце да спинкам! Да взема да изям един компот ли? Добре ще ми дойде като няма кафе. Дам добре ми дойде! Сега ще трябва да сваля тези ботуши на високи токове и да изчистя клетките на гадинките. Гледам на писането на блога като на задължение към другарчетата! Не е ли жалко!!!