Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Добре, вече 12 часа на компютъра, не съм излизал от стаята, нищо. Единствено успях да се оплача на Теодора по телефона, както и на още куп хора по скайп, но не помага Продължавам да се чувствам ужасно и никой не може да ми помогне. Т.е. единствият, който е може нито желае, нито е му е по силите. Въшка долна! Главата ме боли, а трябва да стана рано, за да отида на планинарство… и да се мъкна по баирите 3-4 часа и мислейки за днешните събития… ще бъде най-тежкият ми поход, усещам… Дано няма подходящи за самоубийство скали