Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Браво, Теди, нови хора! Винаги е толкова интересно да наблюдаваш нови характери, да чуеш нови мнениея, идея, начини на мислене. Разбира се, физическата част е също толкова интересна. Винаги се намира по нещо хубавко, на което си заслужава да отделиш повече внимание

Ама и мен нещо ме е треснало! Може би заради времето, не зная, но определено се чувствам добре, въпреки че от два дена ми повтарят колко нещастен и съкрушен изглеждам. Освен ако не се чувствам толкова добре, просто защото уикенда вълненията ми дойдоха в повече… 

Е, това няма значение. Важното е да има движение!

Някак за 3 дена успях да вкарам Селин Дион в класацията си за най-слушани изпълнители. Само да не вземе да измества Лили Иванова, че ще се караме. Аз не мога да разбера какво толкова се заяждат с нея. И снощи Фънки като почна “Аз не че имам нещо против жената-която-никога-няма-да-изчезне….” и лично го приемам, бе! Може да е куха като лейка, но си е нашата успяла куха лейка. Изтеглиг си концерт на Селин и да ви кажа не бих казал, че тя е по-наред с главата Аз поне се издразних от няколко момента, на които прещраках, иначе не е толкова лоша. Като го гледам целия пак ще коментирам, ако не забравя.

И тъй. Утре имам контролно за освобождаване, така че си лягам по-рано отвсякога. И се надявам съдбата да е благосклонна и този път… 

Но може би преди това трябва да фикс-на себе си и да спра да се хвърлям към невъзможното, колкото и привлекателно и съблзанително да изглежда то! Толкова, толкова глупав се чувствам на моменти и толкова, толкова се разочаровам от себе си! Лошото е, че вече съм минал по този път, но това не ме спира да правя същите грешки отново и отново. Защо ли? Защото съм достатъчно самотен - и съответно достатъчно отчаян - за да се хващам като удавник за сламка за всеки жест на внимание, който някой ми отправи. И тогава се започва със самонавиването и самовнушенията. Започвам да обръщам внимание на незначителни детайли, които изкривявам през призмата на нуждата си да бъда обичан, и виждам красиви жестове и чувам мили думи, които за един страничен слушател биха били обикновени действия съпроводени от скучен разговор. Целият проблем е в това, че дори когато съм наясно с тези неща, аз не искам да ги призная пред себе си, продължавам да си гледам през Призмата на Самотата и да си мисля, че хората се променят, че те не винаги са такива, каквито изглеждат. Е, не е така. Хората не се променят… освен ако нямат много силно желание за това. Но хора с такава мотивация са рядкост, повечето вече са решили, че да бъдат нещастни е много по-лесно, защото им дава оправдание за всички глупости, които правят. Аз продължавам да си мисля, че мога да променя някой такъв, стига той да ме допусне до себе си. Обикновено точно там запича положението. Аз ако спирах да се доверявам на хората при всяко мое разочарование от тях досега сигурно щял да съм се самоубил… което е глупаво и аз не го разбирам. А аз с глупостта не мога да се боря, съжалявам. 

Казват, че нямам право да съдя хората, защото те имат глави на раменете си и сами мога да решават кое за тях е правилно и кое - не. Е, аз не мога така. Не разбирам ли нещо - осъждам го. Слагам етикети на хората, както и те слагат на самия мен. И ми харесва така!

Така, сега ми остава да “изакам” тази палачинка и да направя място за следващата… и дано е по-вкусна този път. 

Но! Трябва да ти кажа, че колкото и да е хубава песента не е хубаво да си лягаш и да ставаш с нея. Замисли се - всеки ден слушаш по няколко пъти история за любов, надежда, разочарование, разбити мечти. Не мислиш ли, че след като един вид се оприличаваш с тази песен ти предизвикваш това да ти се случва и пречиш на някакво евентуално щастие да те застигне? Трябва да избереш - или го преживяваш и продължаваш нататък, или се отказваш и продължаваш с безцелното запълване на дупки с надеждата, че някой ден и тази на сърцето ти ще зарастне. Не това е начинът. 

Оставям на Теодора да си коментира рожденния ден, аз само ще кажа, че малко се поизложих с пожеланието си тази година. И ако и аз ще получа толкова подаръци ще взема да празнувам догодина… Ако не съм умрял от глад дотогава…

Така, от 3 седмици ходя всеки четвъртък да играя боулинг в Sky City-то и да си призная - харесва ми. Първият път беше трагичен, притеснявах се само като гледах другите и не знам как се навих и аз да пробвам. Естествено пълна скръб - улеите ме влечаха все едно тях трябаше да целя. Имаше прекалено много непознати хора, които си въобразявах, че гледат мен и ми се смеят… Но! Така беше до втората среща, когато си доведох приятел и когато отнякъде ми беше паднала някаква концентрация (или по-скоро късмет) и бях доста добър с топките и свалянето на кеглите. Но отново нито един страйк. Затова пак се забавлявах страшно много. Снощи беше третата среща и аз бях още по-добър (за начинаещ, разбира се), свалих още повече кегли, а да не говорим, че по-забавно скоро не ми е било. Непознатите хора станаха забавни познати, с които се попикавам от смях, пък и си бях взел Роско да ми прави компания, което мнооого спомогна за моето отпускане. Дори направих два страйка (ура, ура!) и бях на един разстояние от победата, но не успях и се класирах трети… Което пак си е личен рекорд за мен! Направо нямам търпение да дойде следващия четвъртък, макар че съм много зле с парите и не трябва да ги давам за глупости… Но това наистина ме радва, глупост ли е това?