Friday, February 27, 2009

Рожден ден

7-6-1-3 и 3

- Ало, ти ли си? Еее, най-после! Ами.. все заето, заето - като че ли ти имаш рожден ден. Е, моят вече го празнувах, току що. Да, тихо е, вече си отидоха. Е погледни си часовника. Не се безпокой, няма нищо. Е, знам, знам, че не си забравил, не е възможно да забравиш за моя рожден ден, нали? Сигурно си бил много зает и… ох, прекъсна.

7-6-1-3 и 3

- Е да, прекъсна. Слушай, няма нужда. Знам.. не ме прекъсвай, моля те. Знам точно как всичко… Чакай, добре, чакай, нека аз да ти разкажа.. Първо… не, слушай. Първо ти си много зает. Батковците са винаги ужасно заети, нали? И второ… не ме прекъсвай, не… слушай. Второ, връщаш се, значи, от твоята ужасна заетост и ми звъниш за честит рожден ден и, да, и в този момент и аз ти звъня по съвсем същото време и ето на двама ни… ох, пак заето.

7-6-1-3 и 3

- Ами да, пак прекъсна. Кой ли? Само приятелки. Много смешни подаръци - три сериозни книги - “За младото семейство”, “За любовта в брака” и “Народна кухня”… хаха… любовта на мъжа минавала през стомаха, както казвали французите. Моля? Моля? Кажи го още веднъж! За кого ще се омъжвам!?! Ах.. за никого. Подаръците… О, не, само така… Моля? Моля? Да ти се обадя пак..? Някой ден?! Разбира се, непременно… Какво? Аа, гласът ми? Нищо особено - танцувахме, сгорещихме се - настинала съм. Студено ми е, много ми е студено. Зная, зная - горещ чай, два аспирина… и един аналгин-хинин… Да, зная… И един телефонен номер по-малко…
Posted by Insane at 01:23:03 | Permalink | No Comments »

Thursday, February 19, 2009

Госпожица Рог

“Изкушавам се да предположа, че е плюшен скат, защото в магазина са имали само плюшени скатове, но би било цинично, а знаете, че не съм такава :Щ

Леля”


Лелите са винаги толкова критични!!!
Posted by Insane at 22:10:10 | Permalink | No Comments »

Wednesday, February 18, 2009

Наваксвам!!!

Каня се да пиша от 2 седмици и естествено го правя, когато ми е изнервено, в стаята отново има разни нежелани обекти, горещо ми е, разочарован съм и пр. 

Добре, нека започна с приятните неща. Макар и с месец закъснение получих подаръка за рожденния си ден от двама приятели, на които много държа. Първата ми плюшена играчка!!! Аз съм в екстаз просто! Благодаря им много, а сега ще приложа и 2-3 снимки, за да си я покажа, защото заслужава да се появи във виртуалното пространство.


Пожеланието също беше много хубаво: “За едно момче, което заслужава всичко на този свят!”. Разтопих се, сериозно. Може би се чудите защо точно скат, но ще ви го оставя за домашно, както беше оставено и на мен :)

Продължаваме с концерта на The Rasmus, от който подозирам, че само ние нямаме пукната снимка, ако не броим няколкото, които си направихме с телефона преди да започне. И тъй като искам да стане шарено, ще сложа и тях…

Ако не беше злощастния петък 13-ти, в който набутах Пламена с десетина лева всичко щеше да е идеално. А, да, и ако за концерта бях слушал всички песни на The Rasmus или пък още по-хубаво - да им бях научил текстовете. Беше ме срам, наистина. Затова пък имаше индивиди от женски пол, които компенсираха за такива като мен с ултра звуци, който не разбрах точно с коя част на тялото си издават, но определено не звучаха човешки. Да, беше хубаво. Но си научих урока - текстове, текстове и пак текстове. 
Какво друго? В някаква странна депресия съм, която се дължи на някакви неосъществими копнежи и разочарования, които предполагах, че не могат да се отразят на физическото ми състояние, но е факт, че вече втора седмица правенето и консумирането на палачинки са ми абсолютно безинтересни. Тъпото е, че искам да съм сит, но без палачинки не може. Мамка му!
Запознах се с един човек, чиято страст са палачинките, но самият той е без пълнеж. Да речем, че някой е обрал най-хубавото и го е оставил настрана. И в резултат получаваме нещо, което изглежда добре, но не е вкусно. Искрено се надявам емоционалните ебатели да спрат с терора, защото купищата хора, загубили способността си да чувстват, ме подтискат.
С университета всичко за момента е спокойно, не са започнали упражненията по трудните предмети и още се диша, имам свободно време и не се стремя да го запълвам ползотворно. Не е ли прекрасно?!
Posted by Insane at 20:55:04 | Permalink | No Comments »

Tuesday, February 17, 2009

Аууууууууу…………еееееееее

Ай стига бе що никой не е писал, че сме правили нещо ваааа???? Не ми се занимава с правописа и запетайките тъй че прожавайте! Та защо по дяволите??? Бяхме на концерт на The Rasmus очаквах поне някой да е написал две три думи ей така от благоприличие… ам ане явно! Мисълта ми е че беше прекрасно!!! Най-хубавия ми закъснял рожден ден уаааа!!!! Беше супер! Сега аз както винаги изоствам с графика и ще хвашам пътя за третото място което наричм дом да си пера дрехите и евентуално да си направя супа и може би да си епилирам крачетата ама не едновременно двете неща есттествено хахахах! Гладна съм! Егати кучия глад дето ме гони вечно! Дали да си епам малко провизии от вкъщи и да си ги замъкна в другото вкъщи? Колин има нови две песни! Както винаги размазващо спокойни и депресиращи хахаха! Ама си го харесвам! Трябва да го слушам че да ми оправя нервите! Ще взема да си кача тва онова на mp3- то аз ама не днес! Дали да направя един кекс с червено вино… или да го изпия както си му е реда! Абе то ще има и за двете :D! Фърчам…
Posted by theshire at 15:14:24 | Permalink | No Comments »

Friday, February 6, 2009

Пак аз

ИЗглежда отново аз трябва да се изтъкна като отговорен блогър. Вече съм на 21 години. Нищо особено - вчера бях на работа цял ден, а после се прибрах и заспах. Сега ме чака чистене, но ужасно ми се спииии, а обещах на една жена да търся работа във Финландия пък моя английски така се е изгубил , че ме е страх да си помисля колко време ще ми е необходимо. Я да пробвам… Да не е много лесно ама и не емного трудно… Само да не ми се спеше толкова… Ще си направя кафе и ще изпуша една цигара. Да мисля, че ще съм доволна. Ставам, че имам много работа… Мумка му, мумка му…
Posted by theshire at 11:37:13 | Permalink | No Comments »