Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Така ли се каваше? Деа знам… Днес не издържах и си купих една книга от себе си! И без това почнах да я чета пък и взе, че се оказа в моя любим шантав стил. става въпрос за “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Тая книга ще си я разнасям напред назад, а отделно вчера не можех да се успокоя и хванах да чета друга книга в лелини ” Аз и императорът” на Артър К. Дойл (Шерлок Холмс). Пуснах рибката в още не стоплилият се аквариум ама все пак е по-добре отколкото да стои в легенчето… Утре съм на фризьор. Ще мъкна и аквариума на бъдещият си хамстер да му сложат лайсни и капаче, за да не го изяде някое от другите ми добичета и така + че трябва да си взема телефона от ремонт. Тая проклета празнина продължава да ме преследва отвреме на време. Вчера си позволих да погледна профила на Ясен в myspace и ме заля една невероятна вълна от омраза и презрение. Предполагам, че след някоя и друга година и последното чувство ще изчезне както си му е реда и това ще бъде един блажен ден. Долу-горе същото е усещането и към другите като него които нищо не разбраха. Слава на Бога, Провидението и т.н. имам един човек до себе си, който се старае да разбере колкото и да е различен от мен, за което го ценя безкрайно много. Като правя сравнение с всички през които съм минала (това може да се разбира двузначно) той е човека които за пръв път ми дава същото в замяна, че даже и повече. Какво повече мога да искам!?! Едва ли ще го прочетеш някога, но нищо. Благодаря ти Десо за усилията, които полагаш дори, когато се държа непростимо грубо! Обичам те, мило!

Кратка спирка вкъщи, за да взема нагревателчето и камъчетата за аквариума и отивам в лелини да редя дома за рибката си. При повече късмет ще си взема и рибки вдруги ден. Малко ми е изморено и постоянно ми се ходи до тоалетната… дали не е от нерви… Трябва да си взема и чифт чорапи ,за да ги изпера… чистите ми неща са на свършване… Иска ми се да си направя кафе и дано леля има. Утре ме чака тур из центъра и така…

Ура за Теодора, ура и за мен! Взех изпит, който се слави с пословична трудност, масово късане и продължително влачене. Ура, ура, ура! Утре сутрин пътувам за Сливен и ще се насладя на така мечтаната почивка! Надявам се резултатите по ППЕ в петък да не я прекъснат

Ура,Ура,Ура!!!!!!!! Взех го най-накрая! Вярно на третия път,вярно след доста допълнителни разходи,но все пак успях! Този така наречен „изпит”  е просто потвърждение, че изпит се взема единствено след като изпитващият има доброто желания да ти го даде. Дали съм по-добра от последния път на явяването си? С ръка на сърцето мога да кажа, че не съм! Така че можех да го взема още от втория път (как звучи това „още”)! Явно съдбата е имала други планове за мен. Дано да съм си разбрала урока!

Изключително съм доволна от своята упоритост, подплатена от солидната финансова инжекция на семейството, защото доста щях да си блъскам главата, за да намеря пари за явяване на „изпита” отново и отново! Знам, че на всички ви ревях, скимтях и увивах по телефона,че повече няма да се явявам, много се извинявам за това! Още на следващия ден твърдата ми убеденост беше изчезнала и в главата ми се въртяха пъклени планове за набавяне на пари, ако родителите откажеха финансова подкрепа! Просто не можах да понеса мисълта, че нещо не го мога или по-лошото е, когато някой ми го заяви! Това просто ме изкарва от кожата. Доста образно си представям как си събличам кожата като рокля и останала само по кости и мускули крещя ли, крещя от гняв и яд, граничещи с пълна омраза! Кога ли ще проумея, че всъщност  по-силният е този, който успее да разбере, че на моменти е слаб и уязвим, и има силата да поиска помощ! Разумът  проумява всичко това, но опърничавото сърце все се извива, изплъзва, скрива и все успява да избегне срещата с тази истина! И за това има време!

Родители те ми финансираха моите явявания, такси и т.н. Те дори не казаха нищо за  моите предходни провали, за което съм им страшно благодарна и признателна! Може би ги е крепяла мисълта, че дъщеря им не е чак толкова некадърна! Това е доста утешително.

Та, и това мина! За мен по трудния и дълъг начин, но съм склонна да вярвам, че  е за добро! Нали човек винаги опира до едно- до вярата J!

Не съм забравил да добавя Мегито, просто не знаех нито дали е съгласна, нито как иска да я пишем. Другите са били питани или са се добавяли собственоръчно. Нещо, което и тя сама може да направи, при наличие на повече желание

След няколко месеца пауча аз отново имам компютър! Евала на провидението! Не че имам възможност да се възползвам от него щото вечно съм навън ама все пак в тия редки мигове на компютърно опиянение се връщам отново към старото си умопомрачено аз! Да е живо и здраво отрочето! Тъй… Две от златните ми рибки се гътнаха! Мъка! Оставам без коментар! Утре местя аквариума при леля. И мисля пъклен план за копуване на две златни рибки макар че никой не може да замести моите си. Май и тая година ще се размина с новия телефон ама според ще си е разумно от моя страна. Сега ми трябват пари и това си е. Мдам днес ще си легна да спя без секс! Миле, доволен ли си :D? днес ще си спя у нас и утре сутрин ще ставам да чистя! Плюс това си сготвих и ядох и съм много доволна! Добре де в последно време преяждам ама май е от нерви! Сякаш нищо не ми е както трябва и нямам упора. Не знам от колко време се пъна на тоя поуст мисля да се изнасям от компа, че нещо времето пак лети, лети, а дори не съм свършила всичко което ми се върши. То се вижда, че ако компа е свободен и утре предиобед пак ще съм тук и ще тракам по клавишите! Толкова ми липсваше този звук…и AutoCAD…

Притеснението-откъде идва, къде отива, защо изобщо се поражда?

 Ставам рано сутринта и усещам,че клетата ми душа се е свила на кълбо и от страх се е скрила в петата ми! Навсякъде властва притеснението! Усещам го в главата си, как шуми в ушите ми, в схванатите рамене, сякаш съм понесла бремето на цялата земя, в свития от страх стомах и подкосените крака. Важни събития за деня-0, конфликтни ситуации от миналия ден-няма, неотложни проблеми за решаване-липсват! Тогава какво?

Опитвам се да прогоня притеснението с чашата с кафе, със силна музика, с двоен сандвич, но уви безуспешно. Единственото, което успях да направя наистина добре, е да се скарам с майка си, да си скапя набързо настроението и да отложа излизането със сродните души, защото бях вкисната като миналогодишно кисело зеле оставено на припек!

След всичко това облекчението най-накрая дойде! Като се прибирах в сумрачната вечер започна тихо да ръми,а заедно с дъжда се зарониха и сълзите на облекчението. Бавно, без да бързат се затъркаляха една след друга по лицето ми. Обичам да плача когато вали. Тогава и аз самата не знам сълза ли  е това или просто капка от дъжда!

Хм, онзи ден след изпита като се прибрах,започна да ме боли мъдецът долу в ляво.Помислих си, че не е кой знае какво и не му обърнах внимание.През нощата болката стана доста отчетлива, а към края й дори нетърпима.На следващата сутрин звъннах на мама,тя е зъботехник и ги разира зъбните болки, и  й обясних как се чуствам.Каза ми да си мажа с йод венеца и че ще се оправя.До вечерта се мазах, но не бих казала ,че помогна особенно.Беше ужасна вечер, почти не спах, а бях вече на обезболяващи.Реших че ще се ходи на зъболекар.На една приятелка в Стара Загора баща й е зъболекар и й звъннах.Казаха ми направо да ходя в хирургията.Доктора каза да си направя снимка, за да реши дали да го вади, или само да го изреже.Написаха ми бележка за снимка за следващия ден.Вечерта заспах успешно след погълната втора доза “Аулин”  (която е забранена в САЩ  и Западна Европа).На следващия ден грабнах Павел(след изпит-успешен) и отидохме в Стоматологията, за да ми направят снимка.Качихме се след това да почакаме доктора.Като видя снимката изрази желание да ми извадии зъба, аз не се съгласих.Мама каза, че е по-добре да се опитаме да се спаси.Упоиха ме и докато чакаха де ме хване добре упойката (около 40 мин.) решиха да вадят зъба на едно момиче което беше с душевно заболяване.Крясъците от съседния стол не бяха особено ободряващи, въпреки че вече не си чуствах и ухото.Когато почна да реже венеца каза ,че имало доста гной и още веднъж пожела да ми махне зъба,ама за сега още си е на мястото.Докторът не беше особено дружелюбен-самоуверен мъж около 45, който реши, че не е нужно да ми обяснява нито една от манипулациите.
Както и да е.Сега съм добре, не ме боли, и не пия обезболяващи.Разбира се планът ми за учене  тотално се срина и сега ще видим какво ще правя.(въпреки че малко боли)

purviqt izpit se sgrumolqsa dnes.ne be6e kakto o4akvah, no ni6to ne moje da se napravi.imam 5-ca, ne 4e ne6to ama za tup predmet kato tova, pri polpjenie 4e si znaeh materiqla i tq nama6e zabelejki,nito vuprosi….daje kolejkite koito bqha s men ne razbraha za6to mi pisaha 5.ve4e go vuzpriemam kato li4no otno6enie… 6te go prejiveq, ama za sledva6tiq izpit v tazi katedra,nqma da se puna tolkoz….

Да съм споменавала, че мразя да ме наричат Мимо?!?!Както и да е, благодаря за пожелания успех, ще имам нужда от него…Вече 2 часа се занимавам с простотии при положение, че трябва да натъпча главата си с безполезни знания за утре…Имам още малко време, дано имам сили да го оползотворя!
Успех и на теб, Миленчо!Дано утрешния ден носи щастие за теб и мен!