Wednesday, May 21, 2008

 
"Бих изразил острото си несъгласие с появата си в публично пространство, каквото е блогът, против моята воля и изрично обявено желание, ако не съзнавах, че в конкретния житейски казус , мястото може да се нарече публично, точно толкова, колкото е сетивното наслаждение на английски лорд от парче вмирисана козя пастърма.Захлупил влажен поглед, със слаб, до среден тремор на дясната предмишница, със сърце, размекнато като мазна пихтия, аз стоя и съпреживявам чуждия живот- сцена, годна за фарсов театър, но твърде жалка, за да е истинна. Разбира се, уважавам всеки перверзен начин за манифестация на вътрешнопсихически преживявания и отчаян вик към социалната реалност за място в нейното съществуване и развитие, но човече божи, като не те вълнува моето присъствие, защо тъй угоднически ме наместваш в личното си пространство, а не вземеш под мишница заостреното си самолюбие и хоп на кросче по алеята в Борисовата?"

В рамките на един коментар ме нарече жалък, перверзен, отаян, асоциален, себелюбив и не знам още какво.
Прав си, намесих те в личното си пространство, но защо мислиш, че твоето присъствие не ме вълнува? Защо мислиш съм направил този блога, м? Може би поради същата причина, поради която ти стоиш и се ровиш в чуждите животи - нещо ми е лиспвало. Както виждаш, обаче, поустовете доста оредяха. Вече не изпитвам нужда да търся одобрението на виртуални непознати, защото имам такова от реалните си приятели. А ти докога ще продължаваш да съпреживяваш чуждите животи?
Posted by Insane at 17:37:58 | Permanent Link | Comments (2) |

Tuesday, May 20, 2008

Дрън

Разочарован съм. Споменатият в миналия поуст млад мъж днес пожела да махна, каквото съм писал за него, защото вече не го искал. Причината - ако моята тайна излезе наяве (накъде повече от това?) той също ще бъде набеден, тъй като бях сложил за заглавие ника му, а чичо гугъл знае всичко. Махнах ника му, за да не може да бъде издирен в гугъл така лесно от всички тези хора, които така усърдно следят неговото битие. Но поуста няма да махна. Сам си го изпроси. И честно казано - обидих се.
Posted by Insane at 21:26:14 | Permanent Link | Comments (0) |

Monday, May 19, 2008

Трактат за инкарнацията на всичко перкрасно , грациозно и вдъхновяващо

Един изключително прозорлив и интелигентен за годините си млад мъж отбеляза, че не съм писал в блога си от началото на май. Наистина голям пропуск. В никакъв случай не е поради липса на случки, а просто мързел... голяяям мързел. Мен ме мързи да си оправя курсовите за университета, камо ли да се наканя да пиша тук.

Обещах на гореспоменатия млад мъж да му обърна внимание в поуста, защото му харесва да чете за себе си. И как няма, на кой не би му харесало някой да му отдели време и внимание, както и място в блога си. Аз в замяна получих снимка - откога го врънкам и все се правеше, че не вижда като му го спомена. И ако трябва да коментирам - по-добре е, отколкото очаквах. Момчето е умно, поне на пръв поглед. Пише по-грамотно от повечето хора, които познавам; умее да борави с думите, макар и понякога да попрекалява. На моменти се издава, че е по-малък, отколкото някой би си помислил, като говори с него, но го поздравявам за това, че все още не се поддал на пубертетските си нагони.

Но стига за него. За мен... за мен по-късно, в друг поуст :)

Posted by Insane at 23:18:50 | Permanent Link | Comments (1) |

Wednesday, May 07, 2008

back home

Гергьовден е. Днес се прибрах в София. И най-накрая се чувстсвам като у дома. Близо 2 седмици прекарах в Сливен и границата между скуката и самоубийство стана почти невидима. Адски ми е скучно там, не издържам повече от два дена, а трябваше да стоя 2 седмици! На гости на едната баба, на другата баба, после пак отначало... Добре, че бяха срещите с приятелите да се разведрявам от време на време. Колко ги обичам!!! Не че не си обичам семейството, но просто са ми скучни. Не мога цял живот да стоя вързан за тях, а и има неща, които издигат доста високи бариери между нас. За сметка на това никога не съм чувствал приятелките си по-близки.
Други хора пък, на които съм възлагал големи надежди, ме разочароваха. Не ми е за първи път, но май надеждите стават все по-големи, а болката след това - също. Не го ли минах това веднъж, че се повтаря отново и отново? Или просто не му е сега времето??
Ммм, ароматизатора ми "зелена ябълка" мирише невероятно. Виси ми точно над главата и имам чувството, че аз го издишвам всичкия преди да стигне до някой друг. Ама колко ми е хубаво така. В стаята гърми музика, хора влизат и излизат, аз си стоя в своя ъгъл не леглото и целия свят е пред мен - интернет! Ето какво ми липсваше в Сливен. А скоро и тук ще ми залипсва, както се очертава. Брат ми иска да използва компютъра за седмица-две и съответно трябва да го занесе в негова стая. Аз съм платил интернета за целия месец, но това няма значение, дори да го използвам само за тази вечер, пак си е заслужавало. А дори и брат ми да ми върне компютъра нашите го искат обратно в Сливен за другия месец - едно, че влизам в сесия и друго, че сестра ми заслужавала и тя да играе игрички лятото, достатъчно се била лишавала. Достатъчно!? Три месеца не играе игрички, а аз целия първи семестър правих курсови задачи без компютър, или?? Ооо, това лято ще се работи и ще си взема лапи топи! Но първо - успешно да си взема ВСИЧКИ изпити. По материалознание тези дни ще свърша учебника, почвам математиката след това и дано я разбера, защото нищо не съм поглеждал! А програмирането... там отново ще разчитам на чудо. А чудеса има. Като нямам късмет в други неща поне в това ТРЯБВА да имам. Все пак учението е най-важно за момента, за това съм в София, не да си развявам пръднята, с извинение.
А утре имам контролно. Ще трябва да чертая нещо, но всъщност никога не съм го правил, така че отново ще вярваме в чудесата, нали? А в четвъртък ще излизаме! :) Имах разни надежди за нея вечер, но бяха попарени с вряла вода и пуснати в тоалетната. На мен не ми остана друго освен да пусна водата и да гледам как отплават в канализацията.
Вече не помня дали съм казал всичко, което си бях намислил, защото гърми музика и се опитвам да пиша и в скайп от време на време. Изтеглих си нови песни, поне ще има малко разнообразие. Любимите ми, перфектни му слушалки се развалиха.... бяха ми подарък за рожденния ден и издържаха ПОЧТИ 4 месеца за скромните 35 лева. В такива случаи побеснявам!!! Добри хора, бъдете разумни и не си взимайте слушалки на philips i speed link. Остава ми да изпробвам samsung, sony, thomson и тези от магазините за левче. Ако има такива, които да издържат година и след това да работят и двете ще им направя реклама :)
Кога ли ще ме оставят да спя? Не че се оплаквам, докато имам компютър всичко ще е наред, ами като ми го вземат? Баси ужаса!

Posted by Insane at 00:08:42 | Permanent Link | Comments (0) |