Брей, голяма скука беше в този Лакатник! Станах 6 сутринта, отидох на гарата, там се събрахме и се качихме на пътническия влак, където св возихме прави на тясно около час, накрая се освободиха места и седнахме. Мизерияяя, голяма мизерия да се возиш с пътнически влак. Е, стигнахме в Лакатник де. Вървяхме, вървяхме, стигнахме първата пещера. Дори не й помня името. Скучна, кална, тъмна, камениста. Толкова се трепахме, каляхме, хлъзхаме... И тази Адриана през цялото време опява за нещо, идва ми в повече понякога. И Елеонора почва да ме дразни с това нейното спокойствие. За упражнения може да не идва, курсови задачи може да не приедава, но щом е да се ходи някъде винаги е насреща. Безотговорна жена!
След първата пещера вървяхме, вървяхме, стигнахме до втората. Тя също не беше осветена, но пък беше суха, дори с пясък, по тясна, на места прекалено тясна. Имаше малко подводни езеро, заведоха ни до нещо като подземен водопад или река, не го знам какво беше и там имаше една тръбва, по която, ако искаш, да минеш от на другия бряга, като се държиш за едно въже. Това беше голямата атракция, почти всички се изредиха да минат, включително и аз, макар че ми беше супер безинтересно, но трябваше да го направя, за да не се наложи някой път пак да ходя до Лакатник. Само не разбрах какво става, ако някой падне във водата долу, къде отива, излиза ли се някъде или се давиш... Нямаше кой знае какви мерки за сигурност честно казано.
И така, кален до ушите в 6 вечерта някак си докретах до нас. Защо ми беше толкова скучно идея си нямам. Никакво желание, никаква тръпка. И във водата да бях паднал нямаше да обърна внимание. Може би, евентуално, ако имаше един човек, с който да ми е приятно, с който да си прикзвам, щеше да е по-различно.
Имам снимки, но е късно, не ми се свалят нещо, че после да ги оразмерявам, качвам... това си направо мъчение. Пък и у нас пак има хора, слушат гадна музика и си пеят... пак като не са се напили добре. Само едно шише отиде, не могат да се напият всичките с едно, може би по едно на всеки и тогава вече щях да търся къде да се изнеса.
Оказа се, че имам клипче на телефона от едно коч парти у нас, пуснах го на Борис и той каза, че бил вижда всичко, но това надминавало представите му за неадекватно и грозно танцуване (става въпрос за единия ми съквартирант). Чудя се дали да не го пусна някъде в нет. Но ако го направя ще е ясно, че съм бил аз. Може би като се изнеса някой ден.. :) А това ще стане!
Лятото на 2006, докато работих на морето се запознах с Мартин, който имаше практика там. Та вчера той ми се обади да се видим, защото бил в София да си вземе визата. Не ходих на упражнение, взех и Елеонора и се видяхме. Беше забавно, и двамата сме се променили оттогава. Обеща пак да дойде някой ден да го водя по бардаците :D
И така, такива ми ти работи. Бях се зарекъл да не излизам. Но май ще го направя. Не толкова заради себе си (поне с това се успокоявам), колкото заради един приятел, който скъса с гаджето си и трябва да се разсее малко. А аз нали съм големия купонджия, накъде без мен хахаха.
