Wednesday | December 05, 2007
Катастрофални времена
Мамка й на Новата година дето идва най-безцеремонно и ми скапва живота. Продължавам упорито да правя равносметка на тази година и не ми стига това, но и почнах да си спомням случки които бях забравила. Това е едно от най-гадните неща, но има и по-лоши. Търся писмени доказателства за събития и си ги навързвам по дати. Чесно ти казвам Миле все едно че се ровичкам в чужд живот. Ужасно е!!! С никой не ми се говори...освен с един човек, но истината е че понякога това само ме обърква още повече. Предполагам, че докато не мине Нова година няма да се оправя, затова и си угаждам и търся още и още следи от миналото. Знам, че повечето хора помнят какво им се е случвало, но аз бързо забравям и май изграждам живота си ден за ден. Опасното обаче е, че другите помнят и нещата не биха могли да се развият така както си ги мисля аз, защото миналото съществува! На всичкото отгоре и ми е скучно! Катастрофални времена...
Posted by theshire at 20:43 | Permanent Link | |
Comments
1 - Тъкмо това си мислех да ти казвам вчера - за чуждия живот. Тръгнах да си подреждам пощата, да сортирарам, да пречиствам. Открих някои от първите писма, които съм писал. Боже, Господи, беше ужасно!! Чувствах се сам унизен от самия себе си. Стари мании, стари хобита, стари интереси. Стари познанства. Не мога да повярвам, че съм правил такива неща, че съм се интересувал от тези неща.
Не знам защо толкова държиш да си направиш равносметка на годината. Аз не помня да съм правил такова нещо. Аз извиквам миналото, когато ми трябва. Миналото учи. Обръщам се към него, когато имам нужда от съвет. Обръщам се, когато имам нужда от подкрепа. Обръщам се понякога, за да видя, че все пак зад мен има нещо. Следа. Малка, може би, но следа. Няма значение кога е станало. Важното е, че е станало. Знам, че имаш амбициите да намериш Смисълът, но когато виждаш, че си почнала да се зариваш дълбаейки все по-дълбоко спирай, почивай си и после продължавай. Трябва да знаеш кога да спреш.
Friday | November 16, 2007
Как я карам../
Аз малко не съм се вясвала ама голяма работа. Нали се чуваме по телефона с теб Миле тъй че майната му! Правя си картофена салата и се надявам да си намеря кисели краставички нейде из нас. В училище е страшна работа. Надявам се да си изкараме 13 клас, защото има възможност да го закрият или пък да обединят паралелки ама за второто е съмнително .Сега след като активната стачка на учителите се прекрати започват да правят редовни - два пъти месечно - проверки на присъстващите и ако няма достатъчен брой ученици в клас ще закриват паралелки. Скапано, защото не е това решението. Там е работата, че то всичко е толкова навързано, че при такива радикални промени само си правят кеф на ината и тъпотата. Мисълта ми е, че много ученици не знаят какво да правят с живота си, с времето си и със съзнанието си. Това не е тръгнало от нищото. Апатията толкова дълбоко е навлязла в живота ни, че даже не я забелязваме вече. Младите нямат мечти и даже не знаят, че могат да имат. Така краставички няма ама поне ям компот и се залъгвам, че вечерям нормално. Пуснах си песента на моята болка Ohne Dich на Rammstein. В последно време гледам все назад в миналото. Сещам се за нещата през които минах последната една година, последните 3-4 години, последните 10 и т.н. Разделям ги по един особен критерий. Невероятно е къде съм била, как съм се чувствала и какво съм мислела. Може би правя този разбор, защото наближава Нова Година, а малко след това и мойто РД...мойто двадесето РД. Мисля, че дотогава все ще надничам в миналото и ще си припомням нещата които отдавна са си отишли. Утре съм на работа цял ден, защото не съм на училище. Ще видя Маца. Стават вече няколко дни откакто не съм я мачкотила и ми е малко терсене :)!
Posted by theshire at 21:54 | Permanent Link | |
Tuesday | October 30, 2007
Обобщение:
Учителската стачка продължава - взе да ми става тъпо и да се чувствам тъпа!
Вероятно същия кмет - вероятно същата простотия!
Пак на работа - пак еднообразие!
Имам интернет - имам Colin Vearncombe!
Мегиту е на линия - има лъч надежда!
В момента съм сама - има Господ на тоя свят!
Изгубих си чашата с кафето отново - отивам да я търся!
Намерих я - пак трябва да го топля!
Помня, че сутринта се събудих и пак заспах - помня, че съм се събуждала!!!
Топленето на кафето - провал - извря му хубавото!
Закъснявам - ама не много...
Очите ме болят - ама не много.
Приятно заспало ми е - забравих си мисълта.
Отивам да си мия зъбите - крайно време е да се активизирам малко.
...
Dog Tail Soup имат клипчета!!!
...
Crash Test Dummies - Mmm Mmm Mmm Mmm (1994)
Posted by theshire at 09:36 | Permanent Link | |
Comments
1 - Любимият ми поуст до момента! (Comment this)
Written by: Insane at 2007/11/01 - 11:58:15
2 - Пък на мен ми се струва скучен, което ме кара да се замисля над качеството на предишните :S! (Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/11/01 - 14:45:00
Wednesday | October 24, 2007
Адски тъп ден!
Днес просто е от зле по-зле! Днес всички сме в къщи и може и това да дава ефект върху настроението ми. Отвратителен гаден ден. Сутринта си четох хороскопа в няколко сайта, но в нито един не пишеше - "Тъжен ден - хамстерът ви ще умре!" Мисля, че се е отровил. Издъхна ми в ръцете. Дори... казвам дори и това не оправдава лошото ми настроение днес. Аз се старая да гледам положително на всичко, но днес и това не помага. Чисто и просто съм в лошо настроение. Слушам Колин и то най-сърцераздирателните му песни и пак не се чувствам по-добре. Мисълта за самоубийство също не ми помага... С чиста съвест мога да заявя, че днес е скапан ден. Не съм си върнала книгите от библиотеката (още), не уча, не ходя на уроци, телефонът ми е спрян (единственото което ме радва по някакъв странен начин), не бях на работа (трябваше да ме извикат следобед, но не би (не, че не го предвиждах))... Заради всичко това отивам да спя и няма да стана докато не стане утре!
Posted by theshire at 17:33 | Permanent Link | |
Sunday | October 14, 2007
Ми да смахната работа!
Какво да кажа я? Чудя се и аз. Някои са в кофти настроение, други раздават прегръдки, трети не мога да ги намеря, но за това пък виждам Анакин, други пък имат милион неща за разказване и най-накрая има едни дето се интересуват от политика и икономика. Шарен свят! Добре, че всички са толкова различни и правят света едно по-добро място за живот! Забавно е да гледам как всичко за което си помисля се случва и е прекрасно, че има хора...просто има хора край мен! Чувствам се по-мъдра от преди :)! Имам чувството, че през това лято се промених доста и сега когато мога да погледна в миналото мога и да осъзная какво точно се случи. Би било лицемерно да кажа, че съм благодарна за всеки един ден от последните месеци, но мога без напрежение да кажа, че беше интересно и на моменти ужасно брутално (явно ще не съм усвоила по-лесния начин за учене на уроците на живота). За сметка на това обаче има неща за които като се сетя не мога да не се разсмея :D. Една историйка на CV - видях кучешка стъпка в кучешко лайно и мога да кажа, че и на него не му е харесало хахах :) сега годината ми е завършена!
Posted by theshire at 17:16 | Permanent Link | |
Comments
1 - Май аз съм този в кофти настроение :D Мислех, че не сън от хората, които изпадат в такива състояния, но ето - и на мен се случи. По-странното е, че мога да се оправя, но ми харесва да ми е кофти. Мазохист. (Comment this)
Written by: Insane at 2007/10/16 - 11:40:18
Wednesday | October 10, 2007
:) :) :) :) :)
Само едно ще кажа - бухахахахахаахахаха!!!!!!!!!!!
http://www.myspace.com/in_the_shire
Posted by theshire at 01:05 | Permanent Link | |
Tuesday | October 09, 2007
Една новина съпроводена от разсъждения
Всеки творец стъпва на някаква опора нали? Стъпва на земята, за да може да се отблъсне от нея и да полети, нали? Същото се повтаря навсякъде. Аз се сещам за зодиите - може много да мразя земните, но те толкова ме подкрепят когато имам нужда от утеха. Така де всеки си има място на този свят и взаимно се подкрепяме в правилните моменти от живота. Мисля си за това дали е хубаво човек да превръща хобито си в работа и дали има такива хора - които да са си повярвали дотолкова, че да изкарват пари от вярата си. Понякога отношението между работата и парите ме обърква така или иначе вярвам, че всяко нещо се случва за добро и ако човек послуша вътрешния си глас ще съумее да вземе това което е пожелал преди това. Милне днес доста време прекарах в една дирекция в училище и може да се каже...направо си е така...реших да карам 13 клас. И да питаш за причини трудно мога да ти кажа така че не си прави труда. Трудно ми е да говоря за плановете си с който и да било така че просто го пиша тук, за да знаеш и да не изразходим оставащите ти по-малко 9вече) от 21 минути... В книгата която чета казват, че са нужни 68 секунди да мислиш за едно нещо, за да почне то да се материализира в живота ти. Какво ли ще стане ако всеки ден поне веднъж мислим 68 сек. за световен мир? И какво ли ще стане ако всеки ден поне за 68 сек. мислим за нещата (лаптоп :D) които ни доставят радост? И какво ли ще стане ако започнем да забелязваме за какво мислим през повечето време от денонощието? А пък то е толкова просто - да мислим за това от което ни става топло на сърцето :)!
Posted by theshire at 22:08 | Permanent Link | |
Comments
1 - Занулена ми е вече сметката, още в неделя по някое време. Но сега пък като мога да говоря не се обаждам на никой. Мен ако питаш е много хубаво, че ще караш 13.клас. Направо ми се стопля сърцето. Точно от това имаш нужда. Днес мислих 68(е, не съм ги броил) секунди за лаптоп, но не знам дали това, което си представям да е това, което ще получа? Защото аз си не си го представям нещо конкретно. Представям си какво ще правя и как ще му се радвам :)
Както и да е.
Поздравления още един път за решението. Днес може да ти се обадя да те питам какво е станало, нали вчера щеше да ходиш за се записваш.. дано е минало добре :) (Comment this)
Written by: Insane at 2007/10/16 - 12:05:12
2 - Защо смяташ, че точно от това имам нужда? (Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/10/17 - 20:04:07
3 - Писах, писах и отново всичко бе загубено нейде из виртуалното пространство. Ще го напиша пак, когато не ми идва да разбия лаптопа на съквартиранта. (Comment this)
Written by: Insane at 2007/10/17 - 20:53:34
4 - Няма да го напиша отново. (Comment this)
Written by: Insane at 2007/10/22 - 12:39:57
5 - Прощавам ти хахахахахх! Просто ще те питам по телефона :)
(Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/10/23 - 09:20:48
Saturday | October 06, 2007
От мен да мине!
Добре няма да го трия ама е смахнато, защото и без това се чуваме почти всеки ден, а ако трябва да се сме точни ние блоговете си драги ми Миле ги ползваме да си говорим един с друг. Щом обаче толкова много ме заплашваш (:D) , че ще си изтриеш блога ако аз го направя ще се прежаля и ще го оставя. Почвам обаче нова политика ще се обръщам към теб, защото то и без това както казах ние сами си говорим и си правим веселото :)! Какво да кажа мхм да чета една книга мн. мн. мн. хубава както би написала Бриджет моята любов :)! Този път смятам да изпълня полезните съвети в нея. Забелязах, че другите книги за самопомощ ги чета ама не ги следвам в живота кой знае колко, но тази ще я разнищя!!! Все пак аз като си дадох задача за предстоящата година смятам наистина да я изпълня. Надявам се и твоята да върви добре. Стига да поискаш ще го направиш!
Ще гледам да пиша независимо от причините които изтъкнах ,за да не го правя!
Posted by theshire at 20:45 | Permanent Link | |
Comments
1 - Не опорочавай всичко, не пиши на сила и си изтрий блога щом искаш. Моят ще остане въпреки всичко. Но вече ако ти се инатиш може и да се замисля. (Comment this)
Written by: Insane at 2007/10/06 - 21:48:05
2 - Аз ли се инатя? Гъс такъв!?!?!?!?!? Исках да го видиш просто колко е красив и положителен вече! (Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/10/06 - 21:52:28
Saturday | September 29, 2007
Набързо няколко думи
Добро утро за който става сега (днес не съм аз йеееййй)! Не, че въобще съм намислила какво да кажа, но просто имам някаква внезапна нужда да напиша нещо и чак тогава да се засилвам да ходя на работа. Мисля си за мечтите на хората и дали въобще съществуват мечти!?!? Защото ако мисълта твори тогава не значи ли това, че всичко което си помислим ства и по-точно е заобикалящата ни реалност, нали? Тогава защо все семолим нещо да се случи като щом сме си го помислили то би следвало вече да се е случило, нали? Може би сега като постоянно съм нанякъде и не ми остава време да мисля за мен самата и съм загубила представа за реалността такава каквато я виждах преди. Сега ми се налага да си я припомням наново... наново да се сещам какво обичах, какво беше важно за мен, от какво ме болеше и това е адски странно все едно, че чета автобиографията на някой друг. Вярно е, че възрастните са сухари (някои от тях), но това е защото са забравили кои са били и когато младите излязат от училищата или от където са били в младостта им се случва същото - забравят себе си и се превръщат в нещо което преди са гледали само отстрани. Който е минал през това ще ме разбере - усещането е като да те предаде най-добрия ти приятел. Аз го осъзнах и сега се връщам към себе си... и тръгвам за работа :)! Каква ирония!!!
Tags:
Posted by theshire at 10:54 | Permanent Link | |
Sunday | September 09, 2007
Първи
Изпратих Теодора. Успях да и дам нескопосания си подарък нисхто цхе се оспах. Бях преживяла вече заминаването, но сега отново ми стана тъжно. Може би заради това отлагам разглеждането на общите ни снимки. Миналия път така се докарах до рев. Много, много ми е тъжно. А тя ще бъде толкова щастлива там.
Posted by theshire at 09:21 | Permanent Link | |
Saturday | September 29, 2007
Набързо няколко думи
Добро утро за който става сега (днес не съм аз йеееййй)! Не, че въобще съм намислила какво да кажа, но просто имам някаква внезапна нужда да напиша нещо и чак тогава да се засилвам да ходя на работа. Мисля си за мечтите на хората и дали въобще съществуват мечти!?!? Защото ако мисълта твори тогава не значи ли това, че всичко което си помислим ства и по-точно е заобикалящата ни реалност, нали? Тогава защо все семолим нещо да се случи като щом сме си го помислили то би следвало вече да се е случило, нали? Може би сега като постоянно съм нанякъде и не ми остава време да мисля за мен самата и съм загубила представа за реалността такава каквато я виждах преди. Сега ми се налага да си я припомням наново... наново да се сещам какво обичах, какво беше важно за мен, от какво ме болеше и това е адски странно все едно, че чета автобиографията на някой друг. Вярно е, че възрастните са сухари (някои от тях), но това е защото са забравили кои са били и когато младите излязат от училищата или от където са били в младостта им се случва същото - забравят себе си и се превръщат в нещо което преди са гледали само отстрани. Който е минал през това ще ме разбере - усещането е като да те предаде най-добрия ти приятел. Аз го осъзнах и сега се връщам към себе си... и тръгвам за работа :)! Каква ирония!!!
Posted by theshire at 10:54 | Permanent Link | |
Thursday | June 28, 2007
Тук съм и напредвам!
Пиша, за да кажа, че съм жива и здрава и, че напредвам. Странно място е това света. Толкова е прост и възхитителен. Всичките тези възможности за изява и напредък...Шантава работа!
Сега ще правя трансфер (по никое време ама карай), трябва и да уча и да чета и после да се поплацикам в банята и все пак по някое време и да поспя. Покрай това и още неща...абе не е като да няма какво да правя.
Posted by theshire at 00:17 | Permanent Link | |
Comments
1 - Awesome! (Comment this)
Written by: tor7861 at 2007/08/10 - 20:34:31
Replies to this comment: 2
2 - tor7861, ??????.........??????????????????? (Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/08/10 - 23:09:46 in reply to: 1
3 - Абе така като гледам тоя тор7861 и теб е коментирал. Само дето при теб се е запазил коментара.
И защо имам странното чувство, че от 28ми юни не си пускала нов поуст? Съвземи се! За 2 месеца все е станало нещо! Може да не е интересно, но все е нещо! (Comment this)
Written by: Insane at 2007/08/22 - 19:36:20
Sunday | June 17, 2007
Хора се оплакват, говорят ми за градския транспорт...
От час и нещо се ровя из всевъзможни блогове с надеждата на намеря нещо интересно - е не намерих! Не знам аз ли съм жзискателна те ли са скучни ама такова нещо като интересен човек не засякох. Всичко което жидях и прочетох беше нещо което вече бях виждала! Ако и моя блог прилича на тях по-добре да го изтрия сама! Ама не съвсем сериозно нищо интересно не видях! Хора се оплакват, говорят ми за градския транспорт и за свежия утринен въздух! Баси! Къде е това което ми трябва на мен!?! Има ли такъв блог, такъв човек? Той сигурно не би си направил блог! Един човек на който му се живее! Обещавам си, че ще го намеря и то скоро!
Posted by theshire at 14:55 | Permanent Link | |
Comments
1 - Theshire, че той моя блог е същия, ще ме накараш и аз да си го изтрия. Пробвала ли си в блог.бг? Вероятно не гледаш с добро око на български сайт, но каквото и да си говорим там определено ще има повече.. как да кажа.. реални хора. Вероятно ще кажеш, че не е задължително да е българин, но на мен пък другите са ми скучни! (Comment this)
Written by: Insane at 2007/06/20 - 01:48:21
2 - Какво пук общо има това дали е бъ;гарски или не? И в двата случая може да има добри блогове, но там е работата, че гледах и двата вида и и двата бяха скучни и тъпи. Все си мисля, че ако нямам какво интересно да кажа по-добре да не пиша нищо! (Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/06/22 - 15:48:21
Sunday | June 10, 2007
Днес
Съвсем набързо ще напиша няколко реда. Днес карахме колела с Миле. Ходих до магазина и може да отида да си разходя кучето. В хороскопа ми сигурно пише, че е ден на пътешествията :)! Сега мисля да си направя упражнението с пирамидата и други работи и после може би ще заспя. Утре също ще е хубав ден - ползотворен и наситен. Наистина не ми се стои на компютъра особено. Иска ми се да го изключа и сигурно ще го направя. Всъщност чувствам се добре. Ентусиазирана съм заради предстоящата година. Продължавам да съм убедена, че ме чака блестящо бъдеще.
Мислех си за Мимиту :)! Хей, отдавна не съм те виждала! Пиши тук!!!!!!!
Posted by theshire at 21:30 | Permanent Link | |
Comments
1 - Кое Мими? Видях Мария от твоя клас преди няколко дена, искаше да ти се обажда да се видите. Свързахте ли се?
И аз не знам защо, но все си мисля, че ме чака блестящо бъдеще. И с такава увереност си го мисля, че не обръщам внимание на настоящето, което би трябвало да има връзка с бъдещето. Мисля си, че всичко ще бъде наред и без аз да правя кой знае какво... личи по задачите, нали? :D (Comment this)
Written by: Insane at 2007/06/15 - 01:04:24
2 - Да точно за Мария от моя клас става въпрос. Ние се видяхме в сряда. (Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/06/15 - 11:21:28
Friday | June 08, 2007
Оставям се в Божиите ръце!
Бях го написала вече, но нещо заби ,така че ще го напиша отново. Започвам направо – на изпит съм по Архитектурно проектиране за септември. Което автоматично означава, че няма да кандидатствам тази година. Бях написала едни хубави работи тук, но приемам, че не съм успяла да публикувам поуста си, защото не е трябвало да ги казвам. Само ще обобщя, че вярвам, че е за добро. Като разбера повече ще кажа повече.
Резултатите от изпитите ми по литература са:
9 клас – 5.00
10 клас – 6.00
11 клас – 5.50
А иначе имам 6.00 за 12 клас.
Като за толкова време съм се справила добре. Като за толкова подготовка съм се справила добре. Учителката ми ми каза някои неща за писането ми.
Всичко това идва да ми напомни нещо.
Posted by theshire at 21:36 | Permanent Link | |
Thursday | June 07, 2007
Утре ще е хубав ден :)!
Утре ще пиша.
Posted by theshire at 17:22 | Permanent Link | |
Tuesday | May 29, 2007
Още по-ново и усъвършенствано!
Каних се да пиша предните дни, но не опрях както се вижда :) , от което аз никак не се чувствам виновна (някой да не се обърка :D). Първо не можах да намеря как се сменя азбуката на компютъра на бартовчед ми, а после просто нямаше време и предпочитах да се наспя или да гледам един комедиен сериал. Та така де...мхм опря се до днес. Не че имам време да седя и да пиша, но пък вярвам в едно правило - винаги прави това, което ти се прави и никога няма да сгрешиш! По тази причина сега седя и гледам да пиша нищо ,че говоря с майка си. Какво правих в последно време мога да обобщя с - ами завършвах учебната година обаче все още не си знам оценките. Другото което правих последните дни беше, че ходих на на семинар - на ниво. Изкарах 5.1 ; 5.2 и 6 и се кефя - казвам си го направо. Това си бяха напълно оползотворени дни и пари. В София отидох в четвъртък вечерта и се прибрах неделя вечерта. С прибирането си още отидох да видя Мария, но и Милен беше там, а после зърнахме за малко и Теодора. Животът е една метафора. В София се оправих без проблеми естествено. Проблемът беше докато тръгна от Сливен, защото преди ниво винаги става така. Трябва да минеш през теста и да заявиш ясно, че наистина искаш.
И сега е вечер и ще взема да напиша каквото се сетя. Другата седмица ще имам 3 изпита по БЕЛ и май е време да уча вече. Трябва и да си измисля поне 10 човека, които да лекувам и да ги почна още тази вечер. Ами се спи невероятно много. Сега ще си направя медитацията ще дремна половин час и после ще съм перфектно. Утре стажът ми започва в 8 сутринта, а после имам да свърша някои работи та явно ще се разхождам доста насам натам. Така или иначе най-доброто което мога да свърша сега е да са направя упражнението и да си понауча техниките от ниво 6 ,защото от понеделник започвам да работя с тях. Така като се замисля няма да е трудно да ги измисля тези 10 човека. Миле, включен си.
Posted by theshire at 19:35 | Permanent Link | |
Comments
1 - Ооо, казала си ми Миле, колко мило! :P
Днес се утрепах да ти звъня, но така и не ми вдигна. Бях с колелото, видях майка ти, тя каза, че си у вас пред компютъра и аз звънях, звънях, но уви - безуспешбо. Щях да те викам да ми направиш някой трансфер ама тц, не чуваш! И Мария я нямаше, била на урок, та не можах и апарата да си взема. Такива ми ти работи :) (Comment this)
Written by: Anonymous at 2007/05/30 - 02:11:07
2 - Да ама нали вече си имам карта на LOOP hehehe :) така че това вече няма да е такъв проблем!
(Comment this)
Written by: theshire at 2007/05/30 - 19:32:09
Wednesday | May 09, 2007
Запълвам времето
В момента чакам да ми прозвънят, за да заведем кученцето ми на контролен преглед. Тъй като много се изнервям като стоя реших да напиша какво става тези дни. Ще кажа ако се сетя, де :)! Хм остава по-малко от седмица докато се върне майка ми, а това значи, че ремонта трябва да е приключил до тогава. Последните 2-3 дни спя като гъссссс, което много ме дразни. Само като се замисля колко неща имам да правя и се изприщвам. Всичко мога да направя стига да не ми се пречкат. Тази загуба на време в сън я приех като инвестиция в предстоящата седмица, през която ако не спя ще успея да се справя с всичко. Как ви звучи карамел и пастелено лилаво за хол? На мен - чудно! Думите по английски и неправилните глаголи могат да се учат съвсем спокойно докато се боядисва. Малките пречки идват от липсата на светлина и тъпите неща по телевизията, които ми дерат главата изотвътре, когато ми свърши батерията на плейъра. Като изключим това спокойно мога да откарам една седмица без сън. Просто искам да работя, да променям, да създавам. Искам да успея. Искам да постигна нещо в този живот. Иначе нищо няма смисъл. Заслужаваме един красив свят. Има толкова много възможности за промяна и неизчерпаемо количество енергия в хората по принцип. Тази енергия трябва да се вложи в нещо съзидателно! Дори не знам как да го кажа...всичко трябва да се промени...и то се променя. Силните са тези, които ще бъдат отпред. Бъдете от силните! Течението не е за вас. Трябва да се борите срещу течението и да стигнете там където искате, а не там където ще ви отведе тълпата.
Mad World
Gary Jules (cover of Tears for Fears)
All around me are familiar faces
Worn out places, worn out faces
Bright and early for their daily races
Going nowhere, going nowhere
Their tears are filling up their glasses
No expression, no expression
Hide my head I want to drown my sorrow
No tomorrow, no tomorrow
And I find it kind of funny
I find it kind of sad
The dreams in which I'm dying
Are the best I've ever had
I find it hard to tell you
I find it hard to take
When people run in circles
It's a very, very
Mad World
Mad world
Children waiting for the day they feel good
Happy Birthday, Happy Birthday
And I feel the way that every child should
Sit and listen, sit and listen
Went to school and I was very nervous
No one knew me, no one knew me
Hello teacher tell me what's my lesson
Look right through me, look right through me
And I find it kind of funny
I find it kind of sad
The dreams in which I'm dying
Are the best I've ever had
I find it hard to tell you
I find it hard to take
When people run in circles
It's a very, very
Mad World
Mad World
Enlarging your world
Mad World.
Posted by theshire at 16:57 | Permanent Link | |
Sunday | May 06, 2007
Автобус и блог, в който да ви пиша
Реших да се насмуча с вода и да кажа две приказки тук. Малко ми е едно такова тъпо, ама само малко. Много неприятно, но ще го преживея. Освен да разкажа някои неща дето си ги премълчах друго не виждам. Госпожата ми по литература каза, че не разбира есето ми. Дала го е и на други колеги, които пък съвсем не са го разбрали. Прочете го на класа, който подозирам също не разбра кой знае колко. Коментарът беше, че явно не е дораснала до там, че да чете толкова философски разсъждения. Нейният съвет бил да го дам в някоя редакция. Отделно роднините на Мим пък ме съветвали да не си пропилявам таланта. На мен това ми звучи малко странно по простата причина, че не смятам, че съм написала нещо кой знае какво. Бих казала, че е далеч от съвършеното. Причината сигурно са нещата, които чета и слушам по принцип. Трудно е да си доволен от себе си ако постоянно сравняваш това което правиш със съвършеното. Например вече три дни сигурно стоя до към 3, че и повече часа с цел да си насмогна с работата, която имам и всеки път като заспивам си казвам, че съм можела да свърша и повече неща, че съм можела да стоя и до по-късно, че повечето време от денонощието губя в зяпане в една точка. Ето сега искам да продължа с приготвянето на стената в хола, но ми пречат (седенето в легнало положение и гледането на тъпотии по телевизията, на който и да е, ми повреждат нервната система). Как въобще ще стане някаква промяна като не се правят постъпления в тази посока. Все пак гледам от положителната страна, защото сега мога да пиша тук и да погледна за значението на едни думички в речника, които после ще уча докато се занимавам с ремонта. Като съм сама и имам пространство съм много по-продуктивна. Сега искам само да ям. Мамка му!!! И познайте какво!?! Да, да в момента ям. Иска ми се да поговоря с някой, защото гласът ми наистина взе да ми омръзва! Вчера като се прибирах от урок не бях много на себе си или пък бях, но прекалено много. Качих се на едно автобусче 7. Седнах в дъното и взех да зяпам навън. В началото автобуса беше празен, но после бързо се изпълни. Слушах Meck feat. Dino - Feels Like Home. Гледах и слушах, гледах и слушах и хвърлях по един поглед на хората около мен. След оглед от 1 минута ми се прииска да ги няма. Бяха толкова обикновени и скучни и още по-точно - вече бях виждала такива, вече бях виждала тези настроения и погледи. Като изключим това самото движение ме изпълваше с одушевление. С тролея това не може да стане - скоростта не е подходяща и се движи само по жиците, а ние много добре знаем къде са те. Синоним на "тролей" спокойно може да бъде "човек". Когато тръгнахме по правата (Бургаско шосе) изведнъж ми се прииска да не завива. Не, не просто ми се прииска - отчаяно се нуждаех да не завива, а да продължи все напред. Знаех , че морето е там и ще прекъсне пътя, но все пак беше по-добре отколкото да завие. Исках да оставя всичко зад гърба си и да не се връщам никога. Никога, никога - поне 20-30 години. Дам. Най-ужасното беше като усетих как намаля скоростта и плавно завива! Още веднъж - " Мамка му!!!" . Но всичко мина - остана само бледото усещане. Защо го казвам? Не искам нито помощ, нито подкрепа, нито съгласие. Какво искам ли? Автобус. Автобус и блог, в който да ви пиша.
Posted by theshire at 19:47 | Permanent Link | |
Comments
1 - За пространството те разбирам, и аз работя по-добре като ме оставят на мира. Толкова просто и така неизпълнимо! Тия хора пъплят навсякъде! Но не като мравки, както установихме. Те си имат цел. Бъди мравка, theshire, мравка, но с цел. Хвани автобуса или при необходимост си купи такъв, тръгни и не завивай. Блога не знам за какво ти е. Все пак "Не искам нито помощ, нито подкрепа, нито съгласие." Или има нещо друго?
Напред!!! (Comment this)
Written by: Anonymous at 2007/05/07 - 01:05:45
Friday | May 04, 2007
Голямото фффффффииииииииииууууууу
Ау от храната много се затъпява! Преди да ям се чувствах по-умна! хахахахахах :)! Знаете хапнете, додреме ви се и лягате да спите или най-малкото тъпеете! Та да дойда на мисълта си...ммм а де! Взех,че се повдъхнових и започнах усилено да правя ...много неща! Виждам, че времето не е много и си го запълвам с цел да постигна желаното. Чесно казано доста се забавлявам с мисълта, че нещата трябва да се правят бързо и методично. Това се нарича ежедневие! Малко ме притеснява това, че като съм в такова настроение нямам умора, но само малко ме притеснява - най-вече ме забавлява. Няма да изпадам в подробности какво точно правя, защото няма значение (освен за мен). Пиша днес, за да кажа, че съм в добро настроение. Това се дължи на извода, който си направих и предприетите действия - взех, че намерих смисъл в това което правя сега. Мисълта ми е, че всяко мое действие е приготовление за пътуването. Тази нагласа ми дава много положителна енергия. Определено имаме задвижване на колелото! Юпиииии!
Posted by theshire at 00:06 | Permanent Link | |
Comments
1 - Това пък още повече ме ужаси! Намерила си какво да те движи! Това ме кара да се чувствам като бавни развиващ, защо си по-напред от мен. Е, ти винаги си била по-напред с мотивацията и знанията за вътрешния си свят и това ме подтиска, бе! Мен може само това да ме мотивира - да не остана по-назад от останалите! Ето защо напоследък затъпявам... явно се движа сред идоти (в училище)!!! (Comment this)
Written by: Anonymous at 2007/05/04 - 16:10:32
2 - Нищо чудно да се движиш само сред идиоти :D! Аууу защо се комплексираш от мен? Има и по-здравословно поведение! И на мен ми се случва да се комплексрам от другите ама го преодолявам много бързо вече! Вземи да го пробваш! Няма да съжаляваш! (Comment this)
Written by: theshire at 2007/05/05 - 11:35:49
Tuesday | May 01, 2007
Аз си знам, че за купон не ставам ама тоя път направо нищо не направих! Вчера бях на РД-то на един съученик в едно село. Много хубавка къща. Намира се точно на края на селото и каналът я отделя от магистралата. Една врата в двора води направо в полето, а то се е ширнало едно такова и само две перки за вятър (тези, които произвеждат електричество) стърчат в тъмнината. Планината го е прегърнала така това ми ти поленце и си седят в една идилия пък аз се чудя какво правя тук въобще. Всеки път като съм там ми се иска да забегна някъде в гората и там да си остана (допуска се вариант да ходя и до други гори). Мисълта ми е, че вечно искам това което нямам, а това е неправилно. Не мога да се наслаждавам на нищо, защото вечно съм някъде другаде, което ме води на мисълта, че дори да постигна това, което искам няма да усетя удовлетворение. Тогава всичко, което прявя сега няма да има значение - нито тогава, нито никога. Света , в който живея даже и аз не го разбирам понякога, а какво остава за другите.
Кученцето ми вече е при мен и това ми действа добре на нервите. Опитвам се да стабилизирам напрежението тук ама не се справям кой знае колко добре. Сигурно и стените са пропити с него. Успокоявам се смисълта, че идват датите за нивата - ще науча нови неща и ще имам възможност да съм до хора с по-високи вибрации. Прекрасно е да си в обкръжението на положителни хора. Така се завързват нещата, че съдбата ме предизвиква да си докажа възможностите. Много хора очакват нещо от мен - кой от добри чувства, кой от не чак до там добри (като учителката ми по литература). Това доста ме подтиска на моменти, след като ми е минал яда обаче.По-скоро ме подтиска това, че нищо не е такова каквото трябва да е. В моя живот няма нищо ясно, нищо за което да се хване човек и да каже, че това е такова и само такова. Нищо сигурно. Това не е чак толкова лошо, но понякога наистина може да ме изплаши - аз съм сама без ничия подкрепа. Хубавото му е, че не съм зависима към нищо. Не знам, не знам...толкова неща не знам.
Мислех, че ще пиша всеки ден, но осъзнавам, че наистина нищо кой знае какво интересно не се случва, което да си заслужава писането. Ежедневните неща ми се струват маловажни и в повечето случаи ги забравям. Не си помня дните. Питат ме: " Какво прави събота и неделя?" и аз казвам: "Не знам!", защото наистина не знам. Явно нищо не е достатъчно важно, а ако нещо е важно си го премълчавам в повечето случаи. В такъв случай за какво говоря въобще? Май трябва да закусвам вече. Има време, има време.
Дори не мога да се съсредоточа. Главата ме наболява малко. Навън вече е чисто. Най-сетне валя този дъжд дето го надушвах от два дни. Време е да започна с боядисването на дограмата в хола. Колко му е да я боядисам днес. Имам една дузина неща да правя - по литература ( "Железният Светилник" и девети клас), английски ( цяла граматика и седем теста и отделно към 3-4 превода на текстове за класната), по Архитектурно цял проект, ВиК половин проект да речем, Механика и Стоманобетон - дори не мога да го кажа - някакви задачи за оценка, по икономика и английски ще ме изпитват (по англ. вероятно утре), по оново дето му забравих името - пет контролни, които съм проспала (Организация се казваше) и т.н. , защото сигурно забравям нещо. И всичко това ми се струва малко и тъпо. Почти не събужда амбицията в мен, защото смятам, че е твърде лесно и просто. Не знам може би ако тръгна да спасявам света и това ще ми се стори маловажно. Засега достатъчно. Мисля, че е време да хапна нещо все пак.
Posted by theshire at 14:02 | Permanent Link | |
Comments
1 - Ау,направо ме довърши с изказването за ежедневените неща и колко маловажни са те! Та нали целия ми блог е в такива!? Аз за друго не пиша! Ужасих се! Колко съм бил повърхностен!!! (Comment this)
Written by: Anonymous at 2007/05/04 - 16:07:04
2 - Става въпрос за мен не за другите. Моето ежедневие най-вече ми се струва маловажно. Противореча си. Приятно ми е да чета как ти е минал деня, защото това ме успокоява и ми действа отпускащо на нервите. Обаче мога да говоря доста отрицателно за ежедневието, както си забелязал. Всичко е, защото гледам прекалено напред и губя връзка със сегашния живот. (Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/05/05 - 00:08:08
Friday | April 27, 2007
Няколко думи за днешния симпатичен ден
Днес бях в Стара Загора, за да оперират кучето ми. От сега казвам че мина добре. Тази нощ ще се състезаваме с нея - да видим кой ще издържи без да спи! Вече успя да свали един шев, но втори няма да и позволя! Утре ще водят да и зашият цепката :)! Сега се сетих, че трябва да й дам малко пилешка пържола! Кой като нея :)! Готово! Та за днешния ден. Стара Загора е един много хубав град! Не го виждам за пръв път, не се разхождам в него за пръв път, но едва сега осъзнах колко е хубав! Известен е като града на липите и ветеринарните клиники. Иска ми се да съм там, когато цъфнат дърветата! Сигурно ще се насмъркам! Наложи се да правим снимка на кучето, така че имах невероятната възможност да облека жилетна от олово, която както казах и на "фотографа" ще има невероятен успех в модните магазини стига някой предприемчив българин да ги пусне в масово производство! Малко ми е мъчно за тази жилетка. Невероятна работа щеше да ми върши в училище - само с едно замятане и потрошавам физиономиите на хлапетиите! Уви, жилетката си остана в Стара Загора - сякаш, че ще им стане нещо на хората ако ги облъчат малко! Също така се запознах с един мини хамстер с половин плешива глава. Идеше ми да се пошегувам с жената ама не ми даде сърце след като и натъртих леко, че нейния двегодишен любимец е хамстер пък те живеят две години. Симпатична изискана жена с плешив хамстер - запаметих си го! Оказа се, че в моя блок живеел някакъв ръб, който изкупувал кучешки кожи и то на малки палета. По телевизията се е говорело, че от години се е знаело за съществуването на канал за износ на такива кожи. Хубаво си помислете като тръгнете да си купувате обувки от естествена кожа - дали не се разхождате с кутренца на краката? Иначе споменатият "фотограф" беше доста интересен индивид. Странна структура на тялото - уж прави впечатление на висок човек пък не е! Леко прегърбен - явно, че е нещо повече отколкото показва. Леееко плешив - много му ходи! Светло сини очи - обикновено не им обръщам внимание, но тези ме заинтригуваха. Зъбите му са уникални - такива каквито си искат, но пък му стояха съвършено! Имаше нещо изродско у него. Винаги усещам ако го има в хората и обикновено това са хората с характер, но леко мазохистичен и садистичен. Общо взето мога смело да твърдя, че последното нещо, което може да се каже за този човек е, че е скучен! Сетих се, че си забравих бъркалката за кафе във формата на нота. Утре дано не забравя да си я поискам от леля си. В този град имат алея с фонтани на няколко етажа като в приказките. В един от тях видях риби. Помилвах една - на нея й беше все едно, да имаше лесно щеше да обърне коремчето. Скоро не бях виждала толкова нещастни риби! По-надолу по алеята пък хорицата се радваха на някаква очевидно много добре развита социално катеричка - в прекия смисъл! Милваха я, радваха й се ама уви дървото не можеше да побере всички желаещи да се качат! Паркът е прекресен - дърво до дърво, храст до храст, трева до трева! С чиста съвест казвам, че градът е чуден! През по-голямата част от времето имах чувството, че не съм в България! Колите ни правеха път да минем като бели хора по улицата! За един ден обаче, човек не може да се отърве от навика да се оглежда три пъти преди да пресече, докато пресича и като пресече! Градът е хубав, но пътя е по-хубав - безкраен обграден с трева и увлечен в неговия бяг и аз ще трябва да вървя...
Posted by theshire at 00:24 | Permanent Link | |
Comments
1 - мамка му и грешки! (Comment this)
Written by the blog's author: theshire at 2007/04/27 - 01:27:42
2 - Откога ти повтарям аз, че града е хубав. И аз много го харесвам, и главната харесвам, и фонтаните харесвам, но риби не помня да съм виждал! Какво ще кажеш лятото да се качим на автобуса и да ходим в Стара Загора. Но не по болници, а просто да се разходим и Аязмото, може и до зоологическата да отидем, макар че не съм много сигурен дали мнението ти за тях е положително. Или викаш, че се ходи без определена цел няма да е същото. Аз май поне като го правя без определена цел не ми е толкова весело. Тръгнал съм, ама на къде, защо..? И все пак ако си съгласна - отиваме :) (Comment this)
Written by: Milen at 2007/04/27 - 23:52:04
3 - И аз като го правя без цел не мога да му се наслядя както трябва. За такива случаи си имам тактика - поставям си цел :)! Значи...трябва да вземем камъче от края на парка, сладолед от три места в града, възможно най-отдалечени едно от друго, някоя рядка книга и невиждан химикал (О, чудо!), да намерим лилави обувки на тънък ток (13 см.) с червено-кафяви цветчета ( не е нужно да ги купуваме, макар че не вярвам и да ги намерим :D) и т.н. Можем цяла седмица да си запълним :)! Някъде към юни как ти звучи? (Comment this)
Written by: theshire at 2007/04/28 - 11:29:14
Replies to this comment: 4
4 - хм, абе юни звучи добре, тъкмо да разпуснем малко преди изпитите :P
между другото сега на мода са ужасните обувки, така че ако не друго поне лилави ще намерим! съгласен! (Comment this)
Written by: Milen at 2007/04/28 - 13:02:58 in reply to: 3
Wednesday | April 25, 2007
За него – Животът – направил бих всичко!
За него – Животът – направил бих всичко! За него – Животът – направил бих всичко! За него – Животът – направил бих всичко! За него направил бих всичко – Животът! Животът – направил бих, за него, всичко! Всичко – Животът – бих, за него направил! Него направил ! бих всичко Животът. За направил бих всичко него – Животът! Часът...часът започна..Във въздуха се носи сочната загнилост на отегчението с прикрита, но достатъчно остра нотка на напрежение. Часовникът бавно (адски бавно) отмерва минутите до началото на междучасието. Мисля си от колко време не съм се чувствала добре. Бързо се сетих – почти четиридесет и пет минути. Усмихнах се. Стори ми се забавно, че човек се чувства добре като чака края на нещо и началото на друго. Как странно се застъпват те обаче! Там, краят и началото, де! Реших, че не е добре да мисля с толкова философска насоченост – в крайна сметка тук това не само, че не се изисква, ами се цели и да се подтисне. Защо този звънец е толкова истеричен и своенравен? Определя свободата ни както му се хареса! Уж трябва да бие, а не ще! Той е като някоя стара учителка – върви разбери какво те чака! Върви, ама не можеш! По право чистачките бият звънеца и реално те диктуват реда в училище. Дали това не е някаква тайна организация – уж заемат нисък пост, а командават стотици хора. Чувствам как очите ми губят фокус. Виждам...виждам нещо...нещо... Белите дъги останали по дъската след бърсането й разказват една далеч по-вълнуваща и поучителна, от тази, която се тръби в часа, история – младо драконче глътнало объл камък* и сега плаче и се тръшка, защото му е дошъл прекалено голям и лютив. Извод – не си имайте вемане – даване с обли камъни! Просълзих се! В ушите ми звучи New Born** на Muse***. Не, не ме разбирайте погрешно не съм си я пуснала на плейъра – имам я записана в главата си. Второто съдържателно нещо за този час. Добре де, не мога да разбера тези стрелки наобратно ли се въртят!?! Нещо сякаш правех, нещо слушах. Какво беше? Сякаш нещо хубаво, нещо като новородено – май на такова ми миришеше! Както и да е! Щом съм го забравила сигурно не е важно! Мислено обикалям стаята с бавни монотонни стъпки. Поглеждам в очите на всеки поотделно. Все се надявам да видя искрицата от Бог в тях, но явно те светят с друга светлина. Дали ако знаят, че могат да светят ярко като звезди, ще продължат да излъчват тази матова мъртвешка светлинка? Не вярвам. Усещам оградата. Тя е почти физически осезаема. Някога просто е оформяла улички, но сега е образувала лабиринт. Всеки е в неговия си собствен, а те от своя страна са свързани един с друг в огромен всеобщ лабиринт. Най-лошото е, че не чувам нито стъпки, нито удари на кирка, нито дращене на нокти, но над цялото това множество от „тухлен” консерватизъм и апатия улавям ритмичното чоплене на семки – тиквени, слънчогледови и т.н. – който каквито има. Все си мисля, че правех нещо важно, ама като почна часа и го забравих. Като бие звънецът всичко ще си дойде на мястото. Знам си аз. Още не могат да ми излязат от главата онези два бели чорапа и бежавият панталон, които се полюшваха от вятъра. Онези бе, дето висяха на простора на онази по комунистически сива сграда до библиотеката. Две момчета периодично идваха и ги наглеждаха. Явно не само аз ги взимах присърце. Може би тези чорапи и панталонът ми напомняха за нещо. Изпрани, сушащи се – готови да излязат на сцената, гот