До Гл. Ред.
Василене, чувам, че си бил в София. Желаеш ли да пиеш кафе с мен?
Saturday, February 23, 2008
Sunday, February 17, 2008
Стенли - Обсебен
|
Наскоро ми пропомниха тази песен и какво да кажа - очарователна е, не мога да й се нарадвам. Толкова е различна, толкова интересна, толкова приятна, толкова истинска! |
|
Тишината е твойто име на ум,
всеки облак носи твоя парфюм. Всички влакове водят в твоя тунел, през трупа си все към теб съм поел. Търся, влача се, денонощен и блед, всяко вдишване е квадратче към теб. И навсякъде тъкмо тук си била и зад ъгъла си се скрила едва. Припев: Как да те спра?! Нямям ръце! Нямам лице, Някой го взе, но ще простя целия ад целия свят някой го взе Ти си хаоса в мен, дупка от куршум. Ти, плод развален, бял космичен шум. Ти, град затъмнен, полъх от парфюм. И смях в тъжен ден, плод на болен ум. Черни истини в мойто тяло пълзят, всички изтрели се извиват назад. Любовта ми е озаряла трева, заразена плът - тумор в мойта глава |
Wednesday, February 13, 2008
Определено онова private, което натиснах някъде из настройките на блога не го е направило видим само за регистрирани потребители. Жалко, ще трябва да се трие :( В моментът, в който се сдобия с компютър ще го направя.
Чета Хари Потът 7. В началото нещо куцаше, взе да се пооправя. Интересно е, след малко мисля да се омитам от тук и да ходя да чета.
Мисля, че вече няма нещо, което theshire да не знае за мен. Удивително.
Не ми се пише. Не че няма какво.
