За Великия 8-ми декември или как да умрем от скука. Ура!
Вече всички от снимката имат регистрация в блога. Оле. Ами ако още някой се присъедини нова снимка ли ще правим? Колко ужасно, ние не можем да се съберем на едно място в близките 100 години 
Привет и на Мария, която се надявам отново да пише и да не й е бил мерака за 2 поуста само. То ако чакаш отговор на всеки твой поуст няма да издържиш дълго, ако беше така да съм спрял още миналата година.
Ох, сестра ми се обади, отиде половин час, а всеки момент пак ще се обади…
Да, за 8-ми декември. Чудя се дали някога да го празнувам изобщо или просто да не го правя с групата си. Каква дилема! Тези три дни от живота ми бяха безвъзвратно изгубени, няма и след от незабравимо изкарване, нито от незабравимо напиване. Няма следа от мен и сред 3.5-те GB от снимките, направени тогава, като изключим няколко кадъра, на които съм в тъмнината зад всички останали, или когато случайно съм минавал някъде близо до фотоапарата. Затова пък имам цяла една снимка, на която са ме снимали, докато спя, само аз съм на нея и са ме снимали без да има никой друг около мен. Ура! Само дето лиги не ми текат от устата.
Но това е добре, не се оплаквам. Аз искам да не си спомням нищо, а това, че останалите се правят, че там ме е нямало само ми помага
Затова пък Борис направи незабравимо шоу като се разтанцува след 2 бутилки вино и взе да подмята едно момиче. Кулминацията беше на Джо Кокър и техният еротичен танц, който едва ли ще бъде забравен скоро. Ура за Борис!
Иначе днес предадох курсовата по ТЕ, на която отделих цял ден, за да наглася резултатите според задачата на Борис. Естествено, няма абсолютно нищо вярно, сметките ми са измислени, но пък изглежда невероятно красиво! Това, макар и нередно, играе огромна роля за впечатленията на преподавателя. А и когато го хванеш пред нервна криза да псува и да бърза да си свърши работата е излючително лесно да вземеш заверка. Благодаря на Борис. Отново.
Тази седмица ще е лудница. Последни часове, последни заверки. Днес съм взел три. Ура! Другата седмица - Коледа. Хип-хип, ура! Сега остава и изпитите си да взема, за да бъде всички идеално.
Привели са ми стипендията - прекрасно! Вече съм измислил и за какво да я уползотворя. Ако, разбира се, не се откажа след като споделя с нашите. Искам принтер. Ама лазерен. Да има и скенер. За цветен може би вече стипендията ми няма да стигне. Ще бъде прекрасна коледа. Ура!
Привет и на Мария, която се надявам отново да пише и да не й е бил мерака за 2 поуста само. То ако чакаш отговор на всеки твой поуст няма да издържиш дълго, ако беше така да съм спрял още миналата година.
Ох, сестра ми се обади, отиде половин час, а всеки момент пак ще се обади…
Да, за 8-ми декември. Чудя се дали някога да го празнувам изобщо или просто да не го правя с групата си. Каква дилема! Тези три дни от живота ми бяха безвъзвратно изгубени, няма и след от незабравимо изкарване, нито от незабравимо напиване. Няма следа от мен и сред 3.5-те GB от снимките, направени тогава, като изключим няколко кадъра, на които съм в тъмнината зад всички останали, или когато случайно съм минавал някъде близо до фотоапарата. Затова пък имам цяла една снимка, на която са ме снимали, докато спя, само аз съм на нея и са ме снимали без да има никой друг около мен. Ура! Само дето лиги не ми текат от устата.
Но това е добре, не се оплаквам. Аз искам да не си спомням нищо, а това, че останалите се правят, че там ме е нямало само ми помага
Затова пък Борис направи незабравимо шоу като се разтанцува след 2 бутилки вино и взе да подмята едно момиче. Кулминацията беше на Джо Кокър и техният еротичен танц, който едва ли ще бъде забравен скоро. Ура за Борис!Иначе днес предадох курсовата по ТЕ, на която отделих цял ден, за да наглася резултатите според задачата на Борис. Естествено, няма абсолютно нищо вярно, сметките ми са измислени, но пък изглежда невероятно красиво! Това, макар и нередно, играе огромна роля за впечатленията на преподавателя. А и когато го хванеш пред нервна криза да псува и да бърза да си свърши работата е излючително лесно да вземеш заверка. Благодаря на Борис. Отново.
Тази седмица ще е лудница. Последни часове, последни заверки. Днес съм взел три. Ура! Другата седмица - Коледа. Хип-хип, ура! Сега остава и изпитите си да взема, за да бъде всички идеално.
Привели са ми стипендията - прекрасно! Вече съм измислил и за какво да я уползотворя. Ако, разбира се, не се откажа след като споделя с нашите. Искам принтер. Ама лазерен. Да има и скенер. За цветен може би вече стипендията ми няма да стигне. Ще бъде прекрасна коледа. Ура!
