Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Животът е низ от възможности и както отминава той така и пропуснатите шансове не се връщат обратно.Аз има за какво да съжалявам(както и всеки човек,разбира се).За онези мигове,на решителни действия,когато съм се разколебавала,когато сърцето ми е биело до пръсване препълнено от емоция и ентусиазъм, и се е разбивало с грохот в сковаността на мускулите и безизразността на лицето!Преди се гордеех със способността си да прикривам чувствата,да извиквам усмивка на лицето си,когато вътре в мен са напирали сълзите!Вложих неимоверни усилия да се предпазя от това да бъда видяна слаба,от възможността да бъда отхвърлена и успях!Защитих се от самия живот,като малко недоносено бебе в своя стъклен ковиоз.

Сега полагам усилия да се изкарам от презерватива(както казва Милне)и да приемам живота, да спазвам облога си и да бъда подготвена за новите неща,които ме очакват в бъдещето.За сега всичко е добре с изключение на пясъчните кули,които строй моето въображение!Предвижданията ми за бъдещето,натоварвам хората с някакви очаквания и после се разочаровам като действителността не отговаря на моите очаквания.Хората не са медиуми и не са длъжни да се съобразяват с невъзможните фантазии,които се вихрят в моята глава!Знам всичко това,но продължавам да раздърпвам бъдещето като  локум за сладка, да пренареждам картите .Както винаги моите пясъчни кули се срутиха,пасиансът не се получи,локумената кифличка просто не фтаса…

Разбира се,за това съм си виновна само и изцяло аз!

…от хорските клюки, от хорските предразсъдъци, от хорската глупост и елементарност. Искам нормални хора, нормално отношение, нормален личен живот. За всички. От всички. Ако трябва да се изселя от България, за да го имам, ще го направя! 

Така… поради липса на други ентусиасти пожелавам от името на всички ни Весели Празници на нашите читатели, колкото и където и да са те. Специални поздрави пращам и на Васьо, който знае какво искам за Коледа Надявам се, че останалите съавтори все някога ще се сетят и ще намерят начин да драснат някой ред…

Вече всички от снимката имат регистрация в блога. Оле. Ами ако още някой се присъедини нова снимка ли ще правим? Колко ужасно, ние не можем да се съберем на едно място в близките 100 години
Привет и на Мария, която се надявам отново да пише и да не й е бил мерака за 2 поуста само. То ако чакаш отговор на всеки твой поуст няма да издържиш дълго, ако беше така да съм спрял още миналата година.
Ох, сестра ми се обади, отиде половин час, а всеки момент пак ще се обади…
Да, за 8-ми декември. Чудя се дали някога да го празнувам изобщо или просто да не го правя с групата си. Каква дилема! Тези три дни от живота ми бяха безвъзвратно изгубени, няма и след от незабравимо изкарване, нито от незабравимо напиване. Няма следа от мен и сред 3.5-те GB от снимките, направени тогава, като изключим няколко кадъра, на които съм в тъмнината зад всички останали, или когато случайно съм минавал някъде близо до фотоапарата. Затова пък имам цяла една снимка, на която са ме снимали, докато спя, само аз съм на нея и са ме снимали без да има никой друг около мен. Ура! Само дето лиги не ми текат от устата.
Но това е добре, не се оплаквам. Аз искам да не си спомням нищо, а това, че останалите се правят, че там ме е нямало само ми помага Затова пък Борис направи незабравимо шоу като се разтанцува след 2 бутилки вино и взе да подмята едно момиче. Кулминацията беше на Джо Кокър и техният еротичен танц, който едва ли ще бъде забравен скоро. Ура за Борис!
Иначе днес предадох курсовата по ТЕ, на която отделих цял ден, за да наглася резултатите според задачата на Борис. Естествено, няма абсолютно нищо вярно, сметките ми са измислени, но пък изглежда невероятно красиво! Това, макар и нередно, играе огромна роля за впечатленията на преподавателя. А и когато го хванеш пред нервна криза да псува и да бърза да си свърши работата е излючително лесно да вземеш заверка. Благодаря на Борис. Отново.
Тази седмица ще е лудница. Последни часове, последни заверки. Днес съм взел три. Ура! Другата седмица - Коледа. Хип-хип, ура! Сега остава и изпитите си да взема, за да бъде всички идеално.
Привели са ми стипендията - прекрасно! Вече съм измислил и за какво да я уползотворя. Ако,  разбира се, не се откажа след като споделя с нашите. Искам принтер. Ама лазерен. Да има и скенер. За цветен може би вече стипендията ми няма да стигне. Ще бъде прекрасна коледа. Ура!

Е, пиша-значи съм жива.Преди малко надигнах глава и реших, че е крайно време да се размърдам.Искам да отбележа, че като препие човек само с един вид алкохол не е чак толкова зле….
Никой не е писал след мен, значи още запивате нейде или не сте се сетили да си включите компютруто.Беше забавно само туй щи кажа и щи ходя да пийно малко уда…Айди чау ви!

Ето ме и мен тук.След дълго убеждаване и душевно колебание, най-накрая и аз се включвам в тази обща “оргия” на мисли и терзаня.
Сега вече ще можем да наваксваме по-пълноценно километрите делящи ни един от друг.Много съжелявам, че  в elemire момента я няма и интернета и е прекъснат, защото започна доста интересно…Хубавото на блога е, че всеки пише когато има време и така не се ангажираме с непрекъснато обвързване…Аз наваксах за около 1 час няколко месеца от живота ви.Не че не сме се чували, но явно не сме имали време за всичко.Радвам се, че се включих.
Искам официялно да честитя 8 декември на всичи студенти и да добавя, че за пореден път съм прецакана.Колегите ми заминаха за баните на Ст.Загора да празнуват,а аз си оставам тук.Какво да направя като избраха най-скъпата оферта от съществуващите…Предпочетох да си купя други неща с парите.Те така или иначе непрекъснато липсват.
За тази вечер като начало ще е това.А аз за разлика от milne и theshire смятам хем да споделям случки, хем мисли, в зависимост от деня.  

Да направим сефтето за месец декември. Чудно защо двата коментара, които не знам по какво стечение да обсоятелствата бяхме получили, не се виждат никъде. Срамота. А тъкмо станахме популярни Писах на Василен след неговият коментрат. Крайно време беше, каня се да го направя от два месеца, но и двамата си играем на нерви (или поне аз така си мисля) заради “изясняването на взаимоотношенията” това лято. Извини ме, че бях толкова ужасен… за пореден път.
След два дена в Сливен отново съм в София и от равносметката, която си направих след чай с майката на Мария - аз почнах да уча. Вярно, чак днес, след три близо 3 месеца, но все пак започнах. Утре няма да ходя и на лекция по ТЕ и цял ден ще чета, чета. Другата седмица на контролното по ППЕ трябва да изкарам НЯКАКВИ точки, след като на първото имах НУЛА…
А и проклетият 8-ми декември, така не ми се празнува, но вече всичко е платено и ще трябва да ходя да се забавлявам, да изживявам най-незабравимите години от живота си. Найс.
Theshire си има мъж - прекрасно. Вярно, че има доста неща, които принципно бих разкритикувал, но при положение, че е щастлива и аз съм щастлив. С нея се видяхме в неделя, по стар обичай се попиках (образно казано) от смях. Ама то нямаше и как иначе с онзи майстор, чиито любим инструмент беше чукът. Блъскай, блъскай. И после защо стъклото е счупено и прозореца се клати. Е, щом той успя да закрепи решетката с болт и половина, значи магии наистина има! Ще взема и аз да си купя един чук, а?