Старите ми дневници
Донесох си дневниците от Сливен, за да не стоят безнадзорно там и на няколко пъти като нямам какво да правя хващам по-стария и започвам да чета. Макар и само отпреди три години срамът, който ме обхваща от написаното толкова голям, че все едно не аз съм писал, а някой друг. Първо ми правят впечатление безбройните правописни грешки (е, повечето са били от бързане), след това начинът на изказване, а подир него идва ред и на нещата, от които съм се интересувал и които вероятно поради надживяване или най-обикновето забравяне сега ми се струват глупави, смешни, ненужни. Умрях от смях четейки кой съм харесвал, какви съм ги вършил (за theshire има подсказка: вода-пречистване) или пък как съм драматизирал, когато не сме излизали да караме колело или пък е било по същия маршрут, като предния ден. Особено странно беше, когато съм се вайкал за това как theshire е съсипала нашето приятелство с признанието, че ме харесва (временно колебание, породено от съмнения на познати, никога станало реалност - за щастие на всички). Още помня колко разстърващо беше това признание и колко смут внесе в моя иначе толкова прост живот. Беше края на света за мен. Минало.
Утре пък ще ходя на концерта по случай 5-я рожден ден на Фен ТВ. Ще има чалга, чалга, и още чалга. Понеже с Теодора нямаше как да отида (чалга ли? - анатема, анатема!), а и Рос откакто се върна от щатите все едно не му се живее поканих един колега, който веднага се съгласи, макар и това да не е неговия стил. Подозирам, че ще бъде доста забавно и ще се попикая от смях, дори да не е било това крайната цел на организаторите.
Мислех да посветя един поуст на Ерик Екзотик, а може би и на Роси Кирилова, но няма да е тази вечер. Лека нощ.
