Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Сутринта слушах пак Billy Idol по радиото и сега си дръпнах 4 негови песнички. Малко се поразмазах на тях (основно на две) и си ударих един душ. Cradle Of Love - е те т’ва е е песента за събуждане (при липсата на някой до теб който нежно да те сбута от леглото :D)! Направо е шокоращо колко от музиката, която харесвам липсва от колекцията ми. та принципно за друго щях да пиша. Днес отново дойде времето на омразата. Както си бях простила и забравила днес ме връхлетя като кокошка пазеща царевицата си (дам те са толкова сопнати за храната колкото и за пиленцата си даже храната някой път предизвиква по-кървави двубои…обичам кокошки също колкото ги обича и  Ed). Мисълта ми беше, че ми е кофти и заради миналото. Все си мисля, че можех да направя нещата по-леки. С тази моя склонност към спасяването на хората пък и човечеството като цяло май май ще се затрия някой ден. По този повод се сещам за един епизод на Войната на зверовете (една анимацийка дето много я тачех), я който един от тези роботи ли де да знам как се води дарбата му беше пронизителен вик. Като падна от космоса (те така си падат в капсули…най-вероятно и аз така съм се озовала тук) двата отбора така да се изразя започнаха да се борят за него. Не помня цялата история, а само конкретно, че това ти ми нещо беше слабичко такова и ранимо. В последствие се оказа с доста силно оръжие де… така че да си имате едно на ум за “слабите и раними” същества. То беше много мило ммм добро бе! Аз бих го нарекла Слънце. Всичката помия която му се изля с тези битки да го вземат на нечия страна му дойде прекалено много. Един вид неговата вибрация не съвпадна с тяхната и те малко по малко го унищожаваха вътрешно (ако трябва да направя психологически анализ). И в разгара на цялата тъпота, която му носеха другите то започна да крещи…и умря. Това е от тези истории които помня цял живот. От тези които първоначално не знам защо са ми направили толкова дълбоко впечатление, но помня. Аз малко по малко си ги намествам в живота и разбирам смисъла. Та в тази история така като гледам това “викащото” съм аз. Хм отдавна не съм се отдавала на творчеството си, но и отдавна нищо не ме е грабвало така силно като онези панталони и чорапи на простора до библиотеката. Може би утре или пък днес трябва отново да се върна към себе си и там да търся отговорите. Както винаги при мен трудно може да се свърже заглавието с това което пиша. Това е за другите обаче. Аз знам смисъла. Знам, че вълните идват и си отиват. За всичко трябва само търпение и желание.
П.П. Напредвам с шала! Даже ми хрумна още по-добра идея как да го направя!
П.П.П. Лора нападна и другото мече! Наложи се вчера да му правя спешна хирургическа операция, защото вътрешностите му придобиха странна и смущаваща самостоятелност. А заспалото мече отново е без очи! Тъкмо ги бях залепила!
П.П.П.П. Днес зяпах коледни джунжурии в Кауфланд! Постигнах просветление за известно време! Обичам Коледа и Нова Година! Тогава стават чудеса!
П.П.П.П.П. Чудя се колко послеписа мога да напиша!?! :D!