Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Говорих с Рос допреди малко. И двамата сякаш сме одъртели своевременно, защото след последното излизане сме на мнение, че бардаците са адски скучни, пълни с кукони със забучени пера в задниците. Извод: в нашите среди свестни хора няма. Нови запознанства трудно се създават, затова ще гледам да държа на старите. Лошото е, че той стига до това заключение след 4 месеца в щатите и е видял разликата между нашата и тяхната реалност. Е, вероятно за толкова време не може да се добие реална представа за живота там и дали наистина е чак такава песен, за да поискам и аз да се изнеса там да живея. А и ме сломиха, като ми казаха, че заради вуйчо ми, който преди 15-ина години е отишъл там и е останал (демек избягал е) аз вероятно няма да получа виза. Никога. Заради чужда грешка. Бах маа му, нали. Има шанс, де, макар и малък. И аз ще опитам, дори да ми откажат впоследствие. Но това чак след трети курс (а аз ще стигна до трети курс). Втори курс е посветен на намирането на работа, изкарването на шофьорска книжка и събиране на пари за таксата за бригадата. Това включва работа по време на учебната година, което е доста амбициозно от моя страна. Този семестър се бях нахъсал, но половината вече мина, а аз още бездействам. Дано поне ми дадат стипендия… зарекъл съм се да не я харча и те моля, theshire, напомни ми го, когато (ако) ми я прибедат :D.
Другата седмица имам имен ден. За тези, които не знаят - Миленовците празнуваме на Архангелов ден. Баба ми даде пари, мама ми купи чанта. Става все по-хубаво. Какво ли още ще получа?
Вчера мина рожденния ден на мама. Прибрах се от София с влака-убиец, но този път нямаше жертви и стигнах 2 часа по-рано. Излязохме със сестра ми вечерта, взехме букет, избрахме и хубав дезодорант и хубав крем за лице. Всичко без букета изезе близо 30 лева и всичките аз ги дадох. Сестра ми няма пукната стотинка, а и да имаше не би дала. Брат ми дал 10 лева докато бил в Сливен, при което 5 от тях са от мое име и аз би трябвало да му ги върна. Ще има да взема. Вярно, че този месец ми артисаха пари, но той живее с 2 пъти повече от мен на месец, стига се е стискал.
Ох, пак се оплаквам, просто ужасно. А твърдя, че го правя, само когато ме слушат. Тук това не мога да го преценя.
Утре ще се съберем всички приятелки. Хип-хип, ура!
П.П. С Рос решихме да си открием държава, ще я кръстим Милорусия, но не е решено окончателно. Всеки е добре дошъл

Отивам да си взема цигарите… Дам оставам с около 1 лев до средата на другата седмица! Тези цигари… Еми като няма - няма да пушим! И преди съм се оправяла с толкова! Само трябва малко упорство и ще успея! Пък аз го имам за добро или зло! Както ти казах, Миле, днес няма да има поуст на тема колко са смотани мъжете! Напоследък с тези тълкувания, които си правя на песента на Милена се чудя дали няма да умра сама с тези мои принципи! Хванаха ме пак на телефона… И сега си забравих мисълта нещо…А да за самотните принципи… Има нещо дълбоко смущаващо и вярно в тези ми заключения! Нооооо…. Удоволствието няколко часа - чувството за вина цял живот! Съвестта ще ме изяде ако погазя нечии чувства и права! Но може би си прав за варианта в бъдещето и ако остана студена може би ще сбъркам! Да взема да поиграя малко морски бой ли? Мнеее не сега. По-добре е да се поглезя с душ и някое кремче! В крайна сметка вярвам, че кажа ли истината направо няма да сбъркам каквито и да са последствията след това. Продължавам с размисъла…

Обичам Billy Idol! Мразя да ми е скучно! Обичам я тая песен на Милена - Истина! Мразя го този човек - голяма глупост направи! Обичам си златните рибки! Мразя сериала L връзки! Обичам кафенцата 3 в 1! Мразя повечето мъже! Обичам изненадващите неща! Мразя изневерите! Обичам добротата си! Мразя добротата си! Обичам да обичам!
___________Мразя Ясен!_____________________________

Сутринта слушах пак Billy Idol по радиото и сега си дръпнах 4 негови песнички. Малко се поразмазах на тях (основно на две) и си ударих един душ. Cradle Of Love - е те т’ва е е песента за събуждане (при липсата на някой до теб който нежно да те сбута от леглото :D)! Направо е шокоращо колко от музиката, която харесвам липсва от колекцията ми. та принципно за друго щях да пиша. Днес отново дойде времето на омразата. Както си бях простила и забравила днес ме връхлетя като кокошка пазеща царевицата си (дам те са толкова сопнати за храната колкото и за пиленцата си даже храната някой път предизвиква по-кървави двубои…обичам кокошки също колкото ги обича и  Ed). Мисълта ми беше, че ми е кофти и заради миналото. Все си мисля, че можех да направя нещата по-леки. С тази моя склонност към спасяването на хората пък и човечеството като цяло май май ще се затрия някой ден. По този повод се сещам за един епизод на Войната на зверовете (една анимацийка дето много я тачех), я който един от тези роботи ли де да знам как се води дарбата му беше пронизителен вик. Като падна от космоса (те така си падат в капсули…най-вероятно и аз така съм се озовала тук) двата отбора така да се изразя започнаха да се борят за него. Не помня цялата история, а само конкретно, че това ти ми нещо беше слабичко такова и ранимо. В последствие се оказа с доста силно оръжие де… така че да си имате едно на ум за “слабите и раними” същества. То беше много мило ммм добро бе! Аз бих го нарекла Слънце. Всичката помия която му се изля с тези битки да го вземат на нечия страна му дойде прекалено много. Един вид неговата вибрация не съвпадна с тяхната и те малко по малко го унищожаваха вътрешно (ако трябва да направя психологически анализ). И в разгара на цялата тъпота, която му носеха другите то започна да крещи…и умря. Това е от тези истории които помня цял живот. От тези които първоначално не знам защо са ми направили толкова дълбоко впечатление, но помня. Аз малко по малко си ги намествам в живота и разбирам смисъла. Та в тази история така като гледам това “викащото” съм аз. Хм отдавна не съм се отдавала на творчеството си, но и отдавна нищо не ме е грабвало така силно като онези панталони и чорапи на простора до библиотеката. Може би утре или пък днес трябва отново да се върна към себе си и там да търся отговорите. Както винаги при мен трудно може да се свърже заглавието с това което пиша. Това е за другите обаче. Аз знам смисъла. Знам, че вълните идват и си отиват. За всичко трябва само търпение и желание.
П.П. Напредвам с шала! Даже ми хрумна още по-добра идея как да го направя!
П.П.П. Лора нападна и другото мече! Наложи се вчера да му правя спешна хирургическа операция, защото вътрешностите му придобиха странна и смущаваща самостоятелност. А заспалото мече отново е без очи! Тъкмо ги бях залепила!
П.П.П.П. Днес зяпах коледни джунжурии в Кауфланд! Постигнах просветление за известно време! Обичам Коледа и Нова Година! Тогава стават чудеса!
П.П.П.П.П. Чудя се колко послеписа мога да напиша!?! :D!

Аз не размишлявам над екзистенциални въпроси, нито пък мога да подредя мисълта си толкова ясно, за да се опитам да изказвам мнение писмено. Литературата винаги ми е била слабост, в лошия смисъл на думата. Така че продължавам със случките.

Вчера Айсел ми беше писала. На мен ми стана малко гузно, защото тя на няколко пъти откакто е в Анкара ми призвънява, опитах се и аз 1-2 пъти, но все една женица ми говореше на турски и аз й затварях. Оттогава почти всеки ден си мисля, че трябва да й драсна някой sms, но все отлагах ли отлагах.. докато тя не писа. Казва, че е добре, била страшно натоварена с проекти, лягала си в 4 сутринта; всичко било страшно скъпо; чакала дори за интернет зала по 40 минути, да не говорим за автобус… Но въпреки това тежкото и натоварено ежедневие й харесвало. Разбирам я, бездействието е по-страшно от всичко, дори мързела не може да го победи.

Днес ходих да търся книга за подарък на мама. Има рожден ден в четвъртък и както винаги има криза с подаръците. Обикновено не оцелваме нещо, което да й хареса или от което да има нужда. Всъщност не за първи път й подаряваме книга. Трябваше по принцип да има още нещо, но то ще отнеме повече време (ако изобщо стане) и няма да мога да й го дам точно на рожденния ден. А то беше всъщност основния подарък, книгата щеше да е като екстра. Сега имам една книга и трябва да търся екстра към нея. И нямам никакво време. Просто отвратително.

Взел съм една торба Зайо Байо, но мисля, че няма да е достатъчно за прибирането в Сливен. Утре ако остане време ще мина пак през магазина.

Май не споменах, че в неделя Мария ни дойде на гости. Аз малко прецеках нещата като отидох на планинарство, където първо ми изчезна обхвата, после ми падна батерията и бях в неизвестност до 15ч. Беше ужасно. Търчах до Теодора, оказа се, че влакът е закъснял и ще ме чакат в центъра. Около час по-късно и малко ток в телефона пристигнах на НДК и като ги видях се размазах от щастие. Мария беше ослепителна, дрехите бяха прекрасно подбрани (типично за нея), сияеше повече от всякога. Прегръщахме се и на мен все не ми стигаше. Говореше, смееше се и аз нямаше какво друго да направя освен да гледам и слушам. Разходихме се, почепих ги по едно кафе в центъра (ама съм пич от класа, нали :D), изпратихме Теодора, аз изпратих Мария до братовчедите й и така… всичко на всичко два часа. Но тази седмица нещата се нареждат добре и всички се прибираме в Сливен. Някак си се вълнувам. Все едно е среща на випуска, ама по-хубаво. Даже не зная дали срещата на випуска изобщо ще е хубава, ако се състои, разбира се. Аз ще отида!

Мога да се пооплаквам и малко за университета, но не искам да издребнявам толкова.. поне тази вечер. Това е.

Всичко друго да няма човек, но тоалетна хартия!!! Това е прекалено! Папам корнфлейкс от купичка с лъжичка - така сух както си е. По-удобно е отколкото с ръка. Защо чак сега се сетих за това? Така…прави ми впечатление, че в този блог, Мило, ти си разказваш преживяванията основно, а аз се тозмозя за душевните проблеми едва ли не на цялото човечество. Напоследък правим някои отклонения, но основните ни теми за писане са тези. Отделно и нещата, които премълчаваме.(Трябва да изчистя аквариума на златните рибки.) Иска ми се да разчупим системата на писане, а от там и системата ни на мислене. Ако бъдем обективни ще видим, че това си е едно зацикляне! Зацикляне хубаво не! Снощи докато перях реших, че ще слушам радио. Отдавна никое радио не ме е грабвало. Обаче това го слушах цяла нощ. Чудех се как ще заспя като всяка песен ми харесва, но в крайна сметка явно съм успяла. Сутринта като станах и си пуснах компютъра си намерих същото радио и сега продължавам да го слушам. Мисълта ми е че това е нещо ново или казано по друг начин добре забравено старо. Сега пиша неща от ежедневието с което разчупвам малко своята система, но признавам, че неудържимо ме влече обсъждането на някой дълбок психологически проблем от сорта на “Защо българите са толкова апатични?” тема която може да се обсъжда часове наред. Имам нужда от сериозни както казваше човека от миналото “тежки” въпроси. Наближава Нова Година - времето за равносметки и ме е страх до какви заключения ще стигна. С всяка година става все по-трудно да вярвам особено при тези примери от живота, които ме разочароват. Трябва да съществуват такива хора нали Мило? Аз съм ходещо доказателство за съществуването им. Само трябва да ги намеря. Както и да е. Днес имам работа за вършене както всеки друг ден (слава на Бога)! Все още не мога да премахна разочарованието от бъдещето ако ме разбираш Миле. Обаче както се убедих и сама - времето лекува всичко. Така че само напред. Мммм кафенце и цигарка :)!

Мъжете са смотани! Иска ми се да съм 20 килограма отгоре и да нося дебели очила, за да мога да общувам нормално с хората и да не ме гледат като ходеща дупка, а като човешко същество. Разочарована съм! Няма ли мъже с принципи? Няма ли мъже с нещо повече от жалки нагони? В мъжемразка ли се превръщам? Дали пък да не стана лесбийка?

Един приятел си е направил сайт и там има публикувани няколко статии за зодиите. Ето какво пише за мен и theshire

Козирог: жесток, хладен и бездушен като айсберг.

В дома е жандарм, на работата - тиранин. В подтискането на другите вижда смисъла на живота си, заяжда се за дреболии, абсолютно лишен от чувство на хумор. Бие децата си и тероризира съпругата (съпругът) си. Отстъпва само пред превъзхождаща физическа сила или интензивен психически натиск. Интелектуално примитивен, без фантазия, но отмъстителен и злопаметен: никога и на никого не прощава. Рядко съчетание на мания за величие, комплекс за малоценност и минимални умствени и психически способности. Затова винаги се катери в началството. Склонен към брутално и показно самоубийство.

Водолей: фантазьор и мечтател, изцяло откъснат от реалния живот.

Никога не връща парите, които дължи, защото веднага ги губи и забравя за тях. Постоянно нарушава обещанията си, не обича да работи. Заговорничи и хвърля кал върху близките си, винаги зад гърба им. Има влечение към грубата гастрономия и вулгарната фантастика, която купува в огромни количества. Прекарва отпуската си в някава дупка, тъй като всичките си пари е похарчил за един от проектите по спасяване на света, които той има в изобилие. Склонен към резки промени, Водолеят може да бъде чудесна компания до един момент, а след това да съсипе изкарването на всички с две приказки.

(http://www.vampires-bg.net/)

Малко неприятно звучат, признавам. Но някои от нещата по мой адрес ми звучат доста правдоподобни. Какво някой, направо на 90%. Ако тръгна да се самоубивам сигурно ще е много пищно. В интерес на истината съм го обмислял, но не за да се избавя от мъките, а за да видя как ще реагират хората, дали ще липсвам на някой. Това мисля отговаря на “мания за величие и комплекс за молеоценност”. Но и аз като theshire започна ли да си мисля такива неща се сещам за милата си майка, представям си какво ще й причиня в егоизма си и се отказвам. Разбира се аз в никакъв случай не съм се отчаял, дотолкова, че да го жадувам, спокойно

Казаха ми, че Анастейша била мъж. Шок и ужас. Не откривам такава информация в интернет на пръв поглед, дано не е истина. Пък и все пак изкара рак на гърдата, не може да е мъж, нали?! Вярно, доста грубоват вид има, едричка е, мускулеста и прочие, но някога да е имала пенис… защо ли изобщо се учудвам. Тя theshire ходи по цигански сватби, колко му е Анастейша да е била Анастас преди години…

Вчера присъствах на част от циганска сватба (техните са по три дни) в ресторант Сливен :)! Днес пак съм там, пак на същите хора. Съсипах се да снимам и да правя клипчета! То направо не е истина! Злато като, че си имат собствена златна мина и следобедите като им е скучна ходят да си копаят! Възрастни, деца всички с пръстени, гривни, колиета какво да говоря не знам! Дали не им тежи? Те може би заради това стават силни цигани и циганки от малки вдигат тежести! Как да кажа числото на гостите беше скромно - само 240 души! Персонала каза, че е имало и повече! Мравуняк виждали ли сте? Жив оркестър, кашони от алкохол и храна точно до масата на младоженците!!! Пък ние се тормозим, че свещниците били малко накриво - те после ги събориха поне 2-3 пъти! К’во им пука! Да не говорим, че минаваха по платното с листенца от рози на младоженците ама както им дойде, а една жена реши направо да го сгъне по краищата пък булката с огромната бухнала рокля за 1000 долара да минава на една страна! Пет пъти ме питаха колко струвал апарата, а едно дете усилено настояваше да ме научи как се трият снимки :)! Шарени рокли, блестящи камъчета и конфети… Сега осъзнавам, че една от причините толкова много да се вълнувам на сватбата е била, че беше шарено и шумно като на Коледа :)! Аз в сравнение с тях бях направо скучна с моите дрехи добре, че имам някоя обица и татуировка да създава колорит. Имаше около 8 торти наредени на платформа, а хлапетата се разкарваха с банани в ръка и единствените родителски грижи които видях бяха да сдърпат някое от тях, за да му се скарат за нещо и това е. Направи ми впечатление, че все казваха да съм направела нещо с апарата, че да излезели по-бели! Доста от жените се бяха омазали с нещо което се чудя дали беше грим, но лицата им бяха бели като на порцеланови кукли. Защо пък имат комплекси относно това дали са бели или не? Ами то това си е техният цвят, тяхната раса… Не съм предполагала, че това е проблем. Общо взето успяхме да се изнесем, когато всички взеха да денсат на живата музика. Аз тъкмо тътрех няколко свещника обаче като ги видях как танцуват се вцепених и ги зяпнах. Големи, снажни жени се поклащат като ладии във вода! Невероятно плавно бих казала направо стилно!!! Това беше последното което видях и си тръгнахме. Днес обаче ще има още :)! Хората това са дълбоки, дълбоки кладенци с изненади вътре. Да се гмурна вътре и да не излизам цял живот.