Saturday, February 16, 2008

Стенли - Обсебен

Наскоро ми пропомниха тази песен и какво да кажа - очарователна е, не мога да й се нарадвам. Толкова е различна, толкова интересна, толкова приятна, толкова истинска!

Стенли - Обсебен

    
Тишината е твойто име на ум,
всеки облак носи твоя парфюм.
Всички влакове водят в твоя тунел,
през трупа си все към теб съм поел.

Търся, влача се, денонощен и блед,
всяко вдишване е квадратче към теб. 
И навсякъде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.

Припев:
Как да те спра?!
Нямям ръце!
Нямам лице,
Някой го взе,
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе

Ти си хаоса в мен,
дупка от куршум.
Ти, плод развален,
бял космичен шум.
Ти, град затъмнен,
полъх от парфюм. 
И смях в тъжен ден,
плод на болен ум.

Черни истини в мойто тяло пълзят,
всички изтрели се извиват назад.
Любовта ми е озаряла трева,
заразена плът - тумор в мойта глава
Posted by Insane in 22:04:00 | Permalink | Comments (3)