Elemire & milne13 & theshire

Ей, много ми е весело. Днес спах до 10, гледах 12-ти епизод на "Герои", той ми беше и последния, който имах, така че сега ще чакам останалите от theshire. А тъкмо стана интересно! То по принцип е, но сега още повече!

Решавах малко задачи или поне се опитах. Алгебрата наистина добре я оправям, но тъпата стереометрия направо ме отчайва. За да се разведря вечерта излязох да покарам колело. Но не до "Дружба" както напоследък се случва, а към планината, където не бях ходил скоро. Тъкмо си бях сменил и музиката на плеъра с музика, която вече е била там, но ми е била омръзнала, а сега пак ми харесва и беше толкова хубаво.. Зелено, природа, мушички ми се размазват по очилата и ми влизат в устата, а други се лепят по шарената ми фланелка - който където свари. Само те малко развалиха излета, но пак ми хареса. Напях се на донякъде чистия въздух и после отидох до Мария да си взема апарата и кой да сваря там - Илиянчооо. То ще рече човек, че ние двамата само се дебнем и като го няма другия и звъним на Мария :D Затова си изфучах, взех си апарата и заминах. Оставих ги да говорят и ако още веднъж се засека с Илиян пред Мария ще си подам оставката.

А! Theshire си е взела карта на LOOP. Само дето й нямам номера и се не мога да се свърша с нея хахаха. Ще чакам тя да ми се обади :) Не се сещам за друго. Весело ми е. Това е достатъчно.

Тъкмо се бях върнал от Слънчев браг, имах един ден почивка и на следващия беше моя бал. Обаче май не го чаках с особено нетърпение, не съм правил кой знае какви приготовления, да не кажа никакви. Изкъпах се, облякох се и това ми беше. Не си направих нищо с косата, реших да си отида както съм и още съжалявам за това. Не стига, че не бях с вратовръзка и реших да съм разпасан, ами и косата ми го е мязала на гнездо в ремонт. Всички се бяха изтупали, гелосали, а аз... рошав. Ужасно. Сега като гледам снимките и ми става лошо. И при това на нито една не съм застанал като хората. Но преди това...

След като се приготвих излязох. нали бях поканил класната, та отидох да я взема от тях. Добре, че живее наблизо. Дори й купих цвете. Поне в това отношение се справих добре. Бях точен, дойдох преди да е излязла, т.е. не я карах да чака. Добре. Но трябваше пък да чакаме дъщера, която трябвало да й донесе други обувки. Тя класната беше с някакви, който били нови, но й се изхлузваха. Трябваше да внимава да не изгуби някоя като Пепеляшка... не че щеше да се намери някой принц да й я върне, де...

Отидохме на Кълбото, където беше срещата на класа. Имаше сума народ родители, роднини и приятели. Цяла тълпа. И всички си гледат чедата. Естествено мама, тати, бати и сестра ми също бяха там. Аз се стресирах, стана ми горещо, взех да се потя... Трябваха ми няколко минути да се съвзема и да стабилизирам телесната си температура. После започнаха снимките. Всичко ставаше набързо и в пълен хаос, беше ужасно. Такава суета, направо безумие. Щях да се побъркам. Снимах се с който можах, с някои хора - по няколко пъти. Някои снимах просто така. След двайсет-трийсет минути снимки се запътихме към площада. Минахме по главната, хората ни гледаха странно, но нямаше аплодисменти хаха. На площада вече бяха останалите класове, там оператора ни направи няколко общи снимки, както и на всеки по отделно. И още суетене, хора... започнах сериозно да се изнервям, нищо не разбирах, нищо не ставаше както на мен ми се искаше. Нормално, все пак не аз определям какво да става и може би точно това ме побъркваше. Ето малко снимки.

 

Всички бяха хубави общо взето. Едната Снежана закъсня и се появи облечена като Мерилин Монро. Вижда на снимката - в сребърното. Другата Снежана пък беше в "азиатски" стил с кока и роклята барабар. Десимир не беше с костюм, а някаква шарена ризка, панталона също с някакви райета или каквото беше там и маратонки. Хареса ми комбинацията, но за бал... тц, тц. Или са му се свидили парите или си е търсил повод да си купи "фешън" дрехи, които да носи и след това. Но ако го видя със същата комбинация отново някъде по улицата вече ще бъде смешно.

Самия бал беше в хотел "Национал". Залата беше под земята, но се оказа твърде малка, за да побере целия випуск, учителите и останалите гости. За тази цел и дансинга беше запълнен с маси, поради което хората трябваше да танцуват в останалото пространство между маси и подобни. Това беше тъпо. Но ние и без това не ставахме да танцуваме много, DJ-я не ставаше! Техно, хаос, таратанци. Аз не мога да танцувам на това. Нито пък на Ъпсурт и подобни. Друго си е чалгата... а тя почти отсъстваше. Така че на записа ще танцуваме предимно на няколкото чалга песни. Само тогава се вдигаше целия клас. Ако не броим на Росито - Учителко, целувам ти ръка и Един неразделен клас на Тоника.

И така. Аз общо взето се бях приготвил за бурни танци, но не ми пуснаха подходяща музика и танцувах като пънче. Е, да, вярно си е, че пред хора нещо се сковавам и докато вкъщи танцувам по един начин на бала всичко излизаше различно, като за пред... хора. Пък и оня като ме снима аз какво да направя. Ще видим какво е станало, не ми се мисли как съм изглеждал.  Добре, добре, спокойно, дишай...

Та... изгубих си мисълта. Не се занимавам само с блога и затова. Какво друго... Айсел много си хареса един от сервитьорите, цяла вечер ми говори за него и накрая събра смелост и отиде да се снима с него. Той нямаше нищо против. Много весело :) Айсел ме изненадва на моменти.

Хората взеха да си тръгват и към 2 ли беше, когато и ние си тръгнахме. Естествено, това не беше края, трябваше да се доразмажем като отидем на дискотека след това. Чакахме таскитата половин час пред хотела, после отидохме до Лечков, но там пъл пълно до дупка, та се качихме пак на такси и слязохме до Брилянтин. Там вече много ми се спеше, тръшнах се на канапето, кръстосах ръцете и взех да клюмам усилено. Направих няколко снимки, но тъй като ми показва, че от 10-те ми МВ вече 1/4 е заета мисля да правя подбор на снимките, които слагам. Та след известно стоене и пиене на кола станах на Софи Маринова ли беше, потанцувах малко (но доста вяло) и пак си седнах. Тъкмо се чудех кога ли ще си ходим, когато станахме свидетели на бой. Гаджето на Велина и некъв друг се думтяха като обезумели, направи прелитаха през заведението или на мен така ми се стори. Профучаха покрай нас и налагайки се, се изтърсиха на земята събаряйки някоя и друга чаша. Не знам кой ги разтърва, не видях. Аз продължих необезпокоявано да се радвам на музиката. Тази случка беше моето спасение - решихме, че е време да си ходим. Беше вече към 4 може би. И аз, Айсел и класната на едно такси и - фиууу - към вкъщи. Преди това приятеля на Велина разпитваше за огледалце и си опипваше зъбите. Аз никога не бих се сбил, ако има опасност зъбите ми да пострадат. Твърде са хубави, за да ги съсипвам.

Това беше общо взето балната ми вечер. Леко скучна, но мина добре. Ако си бях оправил и косата щеше да е перфектна. Това от мен.

И ето, продължавам да пиша. Надве-натри. Както може би си спомнят читателите на предшните ми поустове, аз бях канен на бала на ГПЗЕ-то от Мария за неин кавалер. И което вече вероятно е ясно - приех и отидох. На 23-ти ми беше изпращането в ПМГ, което мина като по вода. Все пак валеше дъжд. Отново. Поради което всичко стана в училище, нищо не можах да усетя, нямаше я тръпката, нямаше я емоцията от сбогуването. След това номинациите. Велина взе за най-добър биолого, а Стефан - за най-добър химик. Ангел пък - за най-добър литератор, а Андрей - за музикална личност (това още не съм го проумял). Аз излизах чак накрая за връчването на наградата за учител на випуска - Димитрина Дюлгерова. Не ми хареса стихчето, което беше измислила оня пацул Цвета, но нямахме алтернативен вариант. Цвета бай дъ уей я освиркваха при всяко споменаване не името й и аз злорадствах, естествено... хехе

Та след като около 14:00 свършиха номинациите - право вкъщи, обяд, стагане на багажа и отпътуване. Уви, съгласих се брат ми да ме закара.... с Вартбурга. Че ходихме да вземаме първо един негов приятел, послед втори негов приятел, послед друга негова приятелка. В багажника пълно със сакове и костюми, ние вътре сгъчкани, а времето тече и ние още бяхме в Сливен. Аз бях почнал да се паникьосвам като се има предвид с каква кола сме и колко време ще отнеме да стигне, а те, моля ви се, и през Желю Войвода сме минели да вземем някаква касетка. И минахме, де. И след това бррръъъм - газ до дупка. Не мисля, че някога тази кола се е движила с такава скорост. 120км/ч за 20-годишна кола са си множко. Началото на бала беше обявено за 19:00, ние 18:30 бяхме там. Късмет! Влязох в хотела, намерих стаята, настаних се, макар и нелегално. Приготвих се набързо и слязохме към 7 и нещо. Общо взето аз нищо не съм правил, стоях и хубавеех хахаха. Мария и Теодора се снимаха наляво-надясно. Имаше някоя и друга изцепка като момичето с негър за кавалер (голяма атракция беше) или пък моя любимец Василенчо, който след толкова заричане, че няма да дойде, дойде, но не с костюм, а нормално облечен и с бившата им учителка по английски - около 28-годишна "мацка" облечена като курва. Боже, до какво прибягват някои хора. Аз заложих на класическото облекло и естествената красота хахаХАх. И пак обрах точките, все пак бях чуждо тяло, а и мистерията между мен и Мария беше толкова интересна за някои. Но няма смисъл да обяснявам, тези хора кой ли ги познава...

Бала мина добре, танцувах. Доволен съм. След това ходихме на дискотека. Там не се и помръднах.

Прекарах и двете вечери в Слънчев бряг. Беше хубаво. А нстроенията, които предизвиках в съучениците на Мария - още по хубави. Всички ме мразят. Колко съм горд!

Вече много ми се спи. За моя бал - следващия път. Може да се постарая и снимки да сложа. Но не обещавам...

Ааа, да, и само да отбележа, че момичето от класа на Мария наречено Катерина и дългогодишния й приятел - Доктора (както му викахме) ми бяха една от най-сладките двойки там. И може едни от малко, които нямат нищо против мен. Заедно с Весо, който също много харесах. И Йолка. Това е. Лека нощ.

От Пампорово пътуваме за Триград. Пред това минахме през Ягодниската пещера. Едночасов преход през пещерата, разни красоти, екскурзовод, който механично повтаря всичко, дори и шегите. Дано смени репертоара близките 20 години в случай, че реша пак да отида.

Оттам вече отидохме до Триград, настанихме се в третокласна хижа, може би и единствената. Банята не можеше да се сравни с тази от Папоморово. Бях в една стая с Елка, Десимир и Димитър Адамов. След като се настанихме ни закараха до Дяволското гърло - друга пещера. Оттам нямам снимки, защото то се оказа огромна зала, която светкавизата ми не можеше да огрее. Вътре имаше водопад. Бил най-дългия подземен водопад ама на Балканите ли, в Европа ли - не помня. А името идвало от това, че каквото и да влезело в пещерата не излизало. Водата от друвгия край винаги била чиста. След някакво наводнение били открити няколкостотин кубика дърва вътре. И нито треска с големината на клечка за зъби не била излязла от другия край. Дали е така - не знам.

Имаше стръмни стълби, по които се излизаше отгоре на скалата. Беше зловещо. И кално. Изцапах си дънките!

Като излязохме беше почнало да вали. Скрих се под чадъра на Ивелина. С нея добре се разбирахме по време на ексукрзията. И слава Богу, иначе щях да изпукам! Тя Светла с гаджето си, Наделина припка около тях, а ние с Ивка вървим отзад и се самосъжаляваме. Много беше хубаво!

Последва хапване, преобличане, малка почива и експедиция до сърцето на Триград. Оказа се най-обикновено село. Нищо интересно. Природа, крави, картофи. И бабички.

Върнахме се. Вечеря, малко разговори по телефона и реших да си лягам. Беше мнооого рано. Незнайно как и Десимир си легна по същото време. То нямаше и какво да се прави, не е чак толкова чудно. Аз по него време говорех с theshire, та им дадох да говорят. Тя тъкмо беше на гости в класната. Тя пък му даде да говори с нейна съученичка - негова бивша съученичка. Тя пък - с друг негов бивш съученик. И стана една...

После му дадох да говори с Мария. Говориха ли говориха... докато тя не трябваше да отиде да вечеря.
Но през това време му се обади неговото гадже. И говореха ли говореха, щях да заспя на скучния им разговор.
После пак с Мария. Говориха ли говореха... Е направо си бях заспал! Щом дори като говореха за мен не ми беше интересно...

И после спахме! Чак изпуснах закуската на другата сутрин. Колко жалко, имало е боровинково сладко и филийки с малко! Много ме е яд!

Ииии пътуваме за Велинград. Завои... завои... и още завои. Пуснали бяха филм. Гледах, но от много завои и телевизия ми стана лошо, та зарязах филма. Вече ясно усещах липсата на закуска.

Отбихме се в Батак. Видяхме църквата и историческия музей, посветен на Априлското Въстание от 1876г. Минахме и през Костницата, където видяхме някоя и друга дупка от куршум, кървави петна и гроб с кости, човешки кости.

Не знам защо не съм компресирал снимка на костите. Но не ми се занимава сега, няма да слагам.

Добре.. ии ето, стигнахме до Велинград. Очаквания грандиозен хотел се оказа почивен дом "Витоша". Не, това не е реклама, няма да го хваля. Бях разочарован, банята отново не беше хубава! Но за щастие не ми се е налагало да стоя дълго в нея хаха. В стаята бях с Ивелина и Наделина.

По някое време след обяд накарах Ивелина да ходим до центъра. Цял ден беше валяло, но все пак я убедих. Намерихме главната улица следвайки първо едни хлапетийки, а след това просто продължихме напред. И стигнахме, бе! А по пътя си намерихме и пакетче дъвки, непокътнати. Взех ги, естествено :P

Седнахме на едно заведение, поръчахме си пица с кола. Ммм, вкусно. Гладен съм. Може би защото се стисках на вечеря. За да има салата и за тати. Не че той нямаше какво да яде, но много обича салата. То и аз обичам ама... Колко благородно. Май от останалата челяд вкъщи само аз се сещам за тези работи. Ще бъда добър родител тц, тц.

Та на заведението обилно нахранихме едно малко черно кучен или по-точно - кучка. Осеяхме земята с маслини, но явно не й харесаха, след което премихме на съществената част. Тя Ивелина не можа и да си изяде пицата, така че бая го охранихме това куче. След това и по една мелба... ммм. Май трябва да хапна нещо!

Вечерта имаше организиране дискотека. Тъй като беше тъмно, страшно и пълно си цигани (според класната) ходихме с такси. Изсипахме се в дискотеката, а то - грам човек нямаше. Но отново всички светеха - явно тези лампи са много популярни. Седнахме, поръчахме си. Кола - 1,50. за няколко чаши дадохме 16лв. Естествени имаше много недоволни. Т.е. всички бяха недоволни. И докато зяпах и аз не знам къде и си пиех колата изведнъж цялата дискотека се оказа пълна, дансинга и той; хора се чекнат и подскачат, пият,  пушат. Аз стоях. Естествено. Наблюдавах един интересен индивид, който усилено спеше. Бутнаха го - пльосна се на цимента и си удари главата. Но се изправи. Пак заспа. Дръпнаха го - катурна се по стълбите. Но се изправи и пак заспа. Изплю се няколко пъти. Смени мястото. Легна на едни якета, пак взе да плюе, но лигите му потекоха по тях... направи и локвичка на земята. Цяла вечер него гледах! Не станах да танцувам, с Ивелина пак стояхме, този път обаче даже не се самосъжалявахме. А и колата искаше да излезе та не можех да мръдна. Чаак към 2 като се натацуваха останалите отидох до тоалетна, след което те искаха да си ходим. На мен честно казано не ми се тръгваше. Бях се изпишкал и в готовност да седя още няколко часа да гледам как хората се забавляват, макар и по един толкова примитивен и просташки начин, който толкова ми харесва... Но уви, тръгнахме. Вижда се може би, че не съм го преживял още...

И така. Легнахме, спахме. На сутринта - закуска и.. потеглихме обратно. Три дена, през които ядохме за вече кюфтета и кебапчета на скара с картофена или зелева салата. Явно това е изключително популярно меню навсякъде из България. Може би ми липса по някакъв начин. Но аз предпочитам да отседна примерно някъде за няколко дена, да мога да си излизам, да си правя каквото искам, а не всеки ден да търчим с автобуси да гледаме забе;ежителности и да спазваме някакъв график. Тъпо ми е така.

Общо взето това беше. Навръщане отново заваля и спряхме в Пловдив. Простести. Простаци. Гладен съм.

Ей, мама му стара, как така все не ми остава време да пиша?! Ами няма пък, не мога всичко да отразявам! Толкова насериозно съм го взел тоя блог все едно ако не напиша станалото идва края на света! Ще пиша когато мога, съжелявам.

Добре, започвам. От седмица се каня да пиша за тази екскурзия и най-накрая ще го направя. Но може малко да прецапам нещата, вече спомените ми далеч не са толкова ярки, нито пък са ми толкова интересни. Днес се върнах от Слънчев бряг, но за това - в следващия поуст.

Ден Първи

Четвъртък, 17 май. Асеновата крепост - Чудните мостове - Бачковски манастир - Пампорово

Заминахме сутринта, може бу към 7:30.

Е, не седнах с класната. Останах сам. И по-добре, имаше на къде да се ширя :P А и седнах по-напред, за да мога евентуално ако пуснат филм да гледам. На отиване обаче това не стана. Имах чувството, че времето лети - за нула време стигнахме до Стара Загора. Може би съм проспал част от пътя, не помня. Продължихме към Асеновград, където трябваше да спрем да видим Асеновата крепост. Там се сетих за Ванчето - колежката от морето (тя е от Асеновград), но така или иначе не спряхме и си останах само със сещането. Качихме се до крепостта почти до горе с автобуса, там ни посрещна ексурзоводката. На другите може и да им е било интересно, аз не се впечатлих особено.

Църква-крепост, място пропито с исторически събития, а аз стоя и гледам тъпо. Не знам защо не ми беше интересно. Ангел написа едно есе за Езиковата култура на съвременния българин. И съдейки по него мога само да си направя заключението, че съм продукт на "модерната" българска държава. "И докато всички мислеха, че строят своя нов свят, всущност тъпчеха пръстта върху прясно заровения общ гроб на своите традиции". Бива ли такова безобразие от моя страна. Да не уважавам българската история! Нямам думи...

След това отскочихме до Бачковскич манастир. Който за (отново) не успя да събуди моя интерес. Просто манастир. И какво толкова? Не мога да разбера. Икони. Свещи. Табели "Снимането забранено" и ключодържатели с Богородица, Сателитни антени и климатици. Що за глупост? Как може да опорочават всичко така. Аз може и да не влизам там със необходимото страхопочитание, може да не настръхвам от мисълта, че там по принцип е една от Чудотворните икони, но го уважавам и знам къде трябва да се сложи границата. От манастир се е превърнало в средство за печелене на пари. Отвратително.

От Бачковския манастир тръгнахме към Чудните мостове. Един вече природен феномен. Пътят беше уникален - тесен, неподдържан и рушащ се. Шофьора караше напред само защото нямаше къде да обърна. На едно място част от пътя липсваше, хората се разтрепераха, но шофьора успя да ни прекара. Аз странно защо пак дори не трепнах. Не мога да разбера. Ние можехме да се катурнем или да се заседнам там за дълго време, а на мен просто не ми пукаше. Не че не ми пука, а по-скоро живея с чувстово, че това е невъзможно да се случи. Невъзможно е аз да пострадам, да умра, да ме блъсне нещо. Откъде идва нямам представа. Както и да е.

Стигнахме. Ето и малко снимки, надявам се да са по-многословни от празните ми приказки.

Всъщност Чудните мостове са се образували след земетресение с помощта на някаква река, на която на помня името. Два са мисля, но на мен ми хареса само единия. Този, големия, който не повечето снимки. Огромен е, внушаващ. Стига толкова. За повече - отидете само да го видите.

Оттам - към Пампорово. Стигнаме до хотела, настанихме се и аз най-накрая се почувствах на мястото си. Легло, хубава баня, телевизор, тераса. Красота. Така ми харесва - аз да съм си вътре на светло и топло, а когато поискам да изляза на терасата и да погледам пейзажа. Цивилизация комбинирана с природа - перфектно. Стаята беше хубава, много съм доволен, банята също беше хубава. Бях в една стая с Елка. Изкъпахме се преди вечеря. Ох, колко е хубаво да се изкъпе човек. Особено, когато има топло вода в изобилие. Вкъщи така не се къпя и затова много му се радвах на хотела.

Яденето: кебапчета с картофи. И хляб. Уау. Към 11 трябваше да сме на дискотека. Дотогава постоях в стаята на Наделина и Ивелина, гледахме Music Idol, изгониха Кремена него ден. Като стана време слязохме. Дискотеката беше едно сравнително малко помещение из подземията, с лошо озвучение и лош DJ. Имаше от онези лапми, от които определени дрехи или части от тях светят. При положение, че беше доста тъмно хората изглеждаха много интересно. Гледаш как в тъмнината се носят я фланелка, я панталони, на някои гумените, на трети - дантелките по роклята. Зъбите на повечето също светеха. Беше ми много забавно да ги гледам.

Аз лично танцувах малко, имаше и хубави моменти, но по-голямата част от време прекарах седейки. След дискотеката тръгнахме да се прибираме, но тъй като Елка беше отишла да си легне по-рано беше взела и ключа и аз колкото и да думках по вратата не можах да я събудя. Щях да ходя да спя при Ивелина и Надя, но там пък се изтърси Десимир обиден, че не го искат реши да се натресе. Аз пък излязох, поблъсках по вратата на нашата стая с надеждата да извадя Елка от махмурлийския й сън, но уви. По-скоро мъртвец щях да вдигна. Явно наистина беше попрекалила с пиенето. Възмутен от това реших, че ще будувам цяла нощ някъде из хотела, а не исках да се върна обратно при Надя и Ивка заради достойнството си или нещо от сорта. Тъкмо се чудех къде мога да кисна цяла нощ и Наделина ми звънна. Отидох да я видя какво иска, взеха да ме дърпат да вляза, а аз като един козирог се инатях. Уви, тогава Наделина изпадна в един от своите бесни изблици, в които "ебе майката на всички" и аз се изплаших и реших, че е най-добре да вляза. Все още имах намерението на будувам цяла гледайки филми, затова се настаних на стола и си пуснах Closer с Натали Портман и Jude Law (това така ли се пише?). Обаче след като загасиха лампите и телевизора ината ми и гнева взеха бързо да угасват и след клюмане над телефона реших, че трябва да поспя. Все пак беше 4:30 сутринта. Тъй като бях отказал да спя на легло трябваше да се примиря на импровизираното такова от Надя на земята, но тъй като ми се стори твърдо, неудобно и студен се върнах на стола, където и прекарах остатъка от нощта увит в кувертите на леглата. Буквално. Ивелина разказваше след това как се е събула по едно време и се е стрснала като ме е видяла с увит през главата, която се люшкала безцелно. Интересно ще да е било.

На сутринта тръгнах устремен да блъскам по врата на Елка, защото вече не беше късно и нямаше значение дали ще събудя някой, но още след първото чукане тя отвори - беше вече станала. Уж щях да се карам, а то... минало ми беше вече.

За закуска имаше тутманик.. но почти без сирене. И тъй като брат ми си дойде, а съм още на ден първи мисля да спирам. Утре ще продължа.

 

Ще започна с това, защото ми е по-интересно за момента. Снощи, 21 май, бяхме на гости на класната, но не у тях, а в китайския ресторант "Перфект". След цял ден обикаляне с theshire, за да търсим подарък на Мария за бала като стана време да ходим на гости краката ми вече бяха умалели. Срещата беше за 20:00, но се точихме поне още 20 минути. Нашия оператор го нямаше, та трябваше да ни снима този на другия клас (тъй като нашата класна се беше организирала с класната на "в"-паралелка) и после да даде материала на нашия. Предполагах, че ресторанта ще е запазен само за двата класа, но не познах - имаше и други хора. За нас бяха запазени определен брой маси, но явно виждайки това ресторанта не беше особено пълен, да не кажа никак. Настанихме се, бях на една маса с Айсел, Ивелина, Десимир, Наделина и Светла. То май напоследък все съм около тях. Имаше шведска маса или както там му се вика - бяха наредени на една голяма маса чинии с различни неща и всеки си взима колкото и каквото поиска. Нямаше май нищо китайски - краставици, домати, сирене, пържени картофи, панирано сирене, панирана шунка, кашкавал и т.н. Общо взето такива работи. Разбира се, безалкохолно, вода, малко алкохол. И всичко за сметка на г-жа Димитриова и г-жа Берковска (така се казват двете класни). Ядохме, пихме, нахранихме се, но преди това подариха подаръка на нашата класна, който между другото не знаех какъв е. Бяха избрали някакъв сервиз - свещник, лампа, ваза и разни други, които не знам точно как се казват и бяха целите облепени като в парченца огледало. Много бяха лъскави, харесаха ми. Имаше и още нещо - кехлибарени бижута, които не знам как са видяли, че тя е гледала и харесала, но са й ги взели. Тя много изненадана го играеше, пък и камерата снимаше - нормално :)

След яденето се започна с танците. Малко техно, малко чалга, някое и друго хорце. Лошо, щом пуснеше DJ-я народна музика нашия клас си сядаше - не знаем как се играят хората. Много ме е срам. Но иначе танцувах. И то много. Колкото и да ми бяха умалели краката от ходенето преди това се скъсах просто. Не знам на какво съм го мязал, ще видя на DVD-то. Оператора ни редуваше двата класа, а "Един неразделен клас" трябваше да я пуснат два пъти, за да може да се снимат и двата класа на нея. И така малко по малко страничните хора си тръгнаха, даже някои от учениците. Останаха само най-издържливите и тези с многогодишен тренинг. Аз нямам кой знае какъв, но исках да стоя до края. По едно време само взех да издишам, та прекарвах повече музика на масата, пък и музиката не беше като за мен. Харесвам чалгата, но тази мазната, която пускаха хич не я харесва и не мога да танцувам на нея. А и да го правя е изключително скучно и еднообразно. Около 2 и нещо бяхме на половина. Персонала беше се включил в купона, да не кажа, че се забавляваха повече от нас. Управителя хванал микрофона пее ли, пее; две момичета качени на столове тенцуват и вряскат. За съжаление оня простак, оператора, си тръгна рано и не хвана много важни моменти: как двете класни танцуваха на една песен, която явно си има стъпки и те бяха в пълен синхрон, въртяха се и беше много яко. Или пък как Марин свири качен на стол и се кефи на "Буба Мара". Изобщо това беше една от най-добре прекараните ми вечери с тези хора, да не кажа и в живота ми. А скоро няма вече да ги виждам на куп и ми е тъжно. Едни номинации ни останаха и един бал. И край. Един разделен вече клас.

Днес трябваше да ходя за литературата, но я проспах. Отидох само за писането на бележниците.

Снощи правих снимки, ще ги сваля и ще сложа ако има подходящи. А по-късно ще пиша и за екскурзията, която вече взе да избледнява и нямам особено желание, но ще направя каквото мога.

Да, върнах се. Имах намерението да пиша страшно много, но маминка цъфна при мен, пльосна се на дивана и явно ще будува. Не искам да пиша докато е тук, а и ще ми повтаря да ставам през 2 минути, така че го отлагам за утре, макар че вечерта сме при класната, но пък може да намеря време през деня. Имам и снимков материал, ще показвам ;)

Започва Път от моя праг -

      безкраен, обграден с трева.

Увлечен в неговия бяг

     и аз ще трябва да вървя.

да тропам весело с пети...

Утре сутрин заминаваме. На екскурзия с класа. В Родопите. Пампорово, Триград, Велинград подобни. Ще минем през Чудните мостове, Ягодинската пещера.. другите не ги помня. Ще правя много снимки, обещавам. Взел съм си резервни батерии и зарядното. Ще видим дали ще ми потрябва. Връщаме се в неделя. Вече си приготвих багажа. Но все си мисля, че съм забравил нещо. Но така е, като не знаеш какво да вземеш. Качих си два филма на телефона в случай на скука. А и пътя ще е дълъг. С кой ли ще съм в една стая? Майка ме предупреди да не съм с класната в никой случай. Защо ли? Не зная... те кой ще си води гаджето, кой си има вече групичка, с която трябва да са заедно. А аз с никой не съм се разбирал. Ивелина нещо говореше, че може да съм при тях, но зависи и какви са стаите. Честно казано не ме и интересува. Спи ми се. Днес беше поредния бездействен ден. На училище нищо не правихме, по физика ще имам 6, по история - 5 и май това е. Трябваше по спешност да си направя снимки за дипломата, които станах ужасни. Перчема ми стърчи, очилата ми са се смъкнали и ми минава рамката през очите. Не че не съм хубав, но можеше и по-добре. И това е общо взето. По обяд с мама ходихме до "Мания", беше ужасно. Тълпи от хора, които се човъркат из куповете дрехи. Нелюбезна касиерка ти се зъби насреща. Взех си някаква тениска. После какво..? Защо ми се губи следобяда. Помня, че по едно време заспах. Събудих се към 7. Вечеря, филм... багаж. И сега пиша тук. Трябва да си лягам. Какво ли ще забравя..? Много ми е интересно, сигурен съм, че после ще се пукна от яд, за дето съм го забравил. Но какво ли е!? Странно, но изобщо не се вълнувам от екскурзията. Просто някак не му е сега времето. Та аз до днес бях на училище. И изведнъж - край - всичко свърши. Заминаваме. Е, другата седмица ще имам часове във вторник. Сряда - изпращане. А преди това - в понеделни - класната ще ни води на ресторант. Какъв ужас, тази учебна година не я усетих кога мина. Времето лети, а аз се влача едва-едва. Не ми харесва. Ставам. Ще пиша отново неделя вечерта или чак понеделник. Дано ми се оправи настроението утре. Да, ще се оправи, сега просто ми се спи. А утре всичко ще започне отначало...

 

Ауу, ужас, сестра ми е луда. Не знам дали заради пубертета или заради нещо друго, но е просто неконтролируема. Агресивна, избухлива, злобна, ироничкна, саркастична, подигравателна, цинична - такава е, и то през повечето време. Сериозно започвам да си мисля, че има проблеми с контрола над емоциите, агресията и т.н. Вика ми, крещи ми, удря ме за дреболии, а е само на 13! Тази вечер не издържах вече. Пак какво се заядохме, сядаме на масата на вечеряме. Нашите ги нямаше. Без да искам оцапах дръжката на ножа й за масло с масло. Тя като видя се развика "виж какво си направил, бе", ама наистина крещи. След което метна ножа върху масата, събори ми чашата с кола, тя се разля, потече през дистанционното и - плис! - на земята. Е край, това беше последната капка. Трая си, трая си, но този път се развиках, цапнах я един-два пъти да се осъзнае. Уви, тя има проблем и с това. Вместо да се засрами и кротко да си почисти, тя ми се развика още повече. Тъпи удари. Невероятно е, че тя никога не може да осъзне кога е виновна и кога - не. Просто не може. Как успява и аз не знам, но винаги си мисли, че тя е правата. Дори когато лъже - пак си вярва - с такава самоувереност го прави. Плашещо е. А когато и се говори те гледа нагло, не се заслушва в думите, не си извлича поука, а те кълне и проклина да пукнеш, да не я занимаваш с глупости. Не разбирам. Аз ли съм спомогнал да я направя такава? Само на това ли съм я научил? Да не се подчинява, да се прави на бунтарка по такъв ужасен начин!? Това ли съм аз?!? Та аз съм изрод тогава! Не зная. Аз мога да се контролирам, имам разум в глава, а при нея... плаши ме. Да спориш дори когато знаеш, че не си прав е нещо, което аз не мога изобщо да приема. Защото тя ми казва нещо, споделя ми и после майка като я пита дали това е така тя почва "ти откъде знаеш, че не е така.." и се започва. Как може да лъжеш така безочливо!? Да си толкова злобен, груб и несправедлив, защото са ти оцапали дръжката на ножа с масло...? Заболя ме главата. Иска ми се да вярвам, че ще се оправи с времето, но не мога. Не ми е дала причина да го правя. И все пак...