Elemire & milne13 & theshire

Въй, така да ме изнерви това момиче! Свърши "Малкълм", викам й "Хайде да гледаме някой филм". Предлагам няколко филма, които съм изтеглил, а тя "Уфф, тоя не съм го чувала, не мога да гледам нещо, което не съм чувала!". Гледало и се Хари Потър, което е гледала минимум два пъти! Защо подяволите да го вземат мисли по този начин!? Защо трябва един филм да са го прехвалили по телевизията, за да седне евентуално да го изгледа. Хари Потър бил хубав. Е много сори, ама поредицата книга за Хари Потър наистина е прекрасна, но филмите до голяма степен не ми харесват! Ама не, много се изнервих! И защо всички си мислят, че имам извратен вкус?!? А на тях изобщо като им липсва такъв, а!? А?!?! Тук ,вкъщи, излезеш ли от от границите на семейните традиции и разбирания веднага ставаш извратен! Подтиска се нестандартното мислене! Плюя на такива хора!

Ммм, днеска пак се наспах едно хубаво... оказа се, че пак съм заспал със слушалките в ушите, което взе направо навик да ми става! Събуждам се посред нощите оплетен в кабели, със слушалка под гърба, друга засукана около врата - ха да мръдна и съм се обесил. Станах си спокойно сутринта обаче не ме очакваше нищо хубаво - на сестра ми щяла да идва някаква съученичка да правят някакъв проект и майка естествено - както става при такива случаи - се втърна да чисти и подрежда. При целия хол беше заринат с тетрадки, сборници, учебници и всякакви подобни вече никому ненужни работи, които съответно трябваше да се сортират, пречистят и подредят обратно. Купон, бе! Хола светна, но от опит знам, че това няма да трае повече от 24 часа - имаме удивителната способност да носим кочината със себе си :D

Тъкмо инсталирах за сестра ми Word-a и PowerPointa, когато цъфна оная с половин час по-рано. Свърших, оставихме ги да си правят каквото ще си правят и останалите - аз, майка, татко и брат ми - отидохме на гости на баба Янка и дядо Данчо в лозята (баба Янка е сестра на майката на моята майка). На мен не ми беше много добре - болеше ме глава - и бях малко по-мълчалив от обикновено. А те си говореха някакви глупости, аз зяпах една мравка, която се опитваше да докопа колкото се може по-голяма троха от една строшена солета. Но и тя изчезна скоро, така че просто зяпах в пространсвото, пих сок и хрусках разни работи. Понеже си бях сложил пръстена, който ми взеха за бала баща ми по едно време като почна "я си покажи пръстена" и честно - идеше ми да го заритам. Едно от нещата, които най-много мразя е да се хваля и то без да са ме питали! "Ааа, пък вижте къв пръстен си купих" ама друг път! Свалих го, изтрещях го на масата и казах "На, показвай си го!" :D Много бил хубав, дрън-дрън - дежурните комплименти. По едно време цъфнаха и разни други роднини.. "аа, ама той абитурент тая година, къде мисли да кандиданства". Майка не пропусна възможността да оплюе моето желание да отида във военно-морското, защото аз съм толкова некадърен... и т.н.

На връщане разходихме Васко. В градинката видях Десимир и гаджето му да берат сливи предполагам и да си хапват. Незнайно защо такива гледки ми действат като разхлабително и се постарах да не гледам повече натам...

Прибрахме се - оная още беше вкъщи. За щастие свършиха скоро и си тръгна! Компютъра отново свободен... облекчение! Макар че не правя нищо на него. Напоследък никой не проявява интерес към мен като изключим theshire, с която се познаваме от достатъчно време, за да си се обаждаме, когато сме онлайн. Но имейли никой не ми пише, с такъв.. копнеж! си проверявам пощата всеки ден по безброй пъти, но всеки път оставам разочарован. Някак си май съм скучен на хората. Боже, толкова млад и толкова скучен! Просто не мога да се примиря! Всъщност не, много съм си интересен даже, просто хората нямат търпението да го разберат. На мен всички са ми толкова интересни в началото, но след като ги опозная повечето ме разочароват. Само тези, които не съм харесал в началото са успели да ме спечелят след това и да се задържат в обкръжението ми. Колко интересно! Ето например Айсел, която винаги е била сред ненавижданите в класа на мен също ми е била неприятна, но сега сме приятели. За разлика от Десимир, който си мислих, че е ебати пича 8-9 клас, а сега не го понасям, имам алергия от този човек. Дали така ще е и занапред? Говорихме с Айсел и я питах "Дали нещата ще се променят ако отида да уча в София?", при което тя поклати отрицателно глава. Няма вече за кога да се променям, нещата ще си останат каквито са били досега. Винаги ще бъда леко задръстения и странен човек в команията, хората ще ме уважават до някаква степен, много от тях ще ме използват, на много малко ще мога да разчитам, на мен ще може да се разчита винаги. Пиша малко несвързано, за което се извинявам. Просто се опитвам да следя "Малкълм", докато пише и май ефекта не е много положителен.

Та общо взето самотно ми е едно такова напоследък! Около мен има достатъчно хора, които ме обичат и които аз много обичам, но ме влече онова другото, различното, което не мога да имам. Онези на пръв поглед интересни хора, с които всъщност нямам никакви допирни точки и с които никога не бих се разбирал - точно с такива търся да направя връзката, но опитите ми си остават някак неуспешни колкото и да се старая... скука!

Сутринта с 300 зора се вдигна в 7:00 да ходим с Theshire да караме. Та тръгвам аз бодър като репичка с надеждата си купя закуса преди това, но защо ли - в неделя сутринта нищо не работеше! Потеглих си незакусал, но и без това толкова рано не бях гладен. Пристигнах пред Theshire с цели пет минути закъснение. Прозвъних и да и съобщя, че вече съм долу, но след 10 минути чакане реших направо да й се обадя. Хаха, и я събудих! Оказа се, че се е събуждала и заспиавала на няколко пъти. "Аз съм напълно будна, само дремя! Опааа, Милен защо ми звъни..?" ахаха. Весело. Но слезе така или иначе, макар и са малко закъснение :) Отидохме да разходим кучето при баба - Васко се казва и е голямо диване, типично улично куче с ителигентно изражение! След кратка разходка го прибрах и потеглихме на лов за ядене. Абе май наистина в неделя сутринта нищо не работи! Само на главната една закусвалня имаше функционираща, спряхме да си вземем по едно рогче, след което се барикадирахме с колелето насред главната и хапнахме сладко-сладко. След това бутахме, карахме, бутахме, карахме... Навих theshire да ходим до лифта и малко каране и повече бутане стигнахме, бе! Даа, кой сега е номер 1!! Голям купон! И на връщане по надолнището фиуу ахаха. Говоря като в детската градина, но как иначе да описвам тези по детски забавни преживявания, които с възрастта така намаляват, че дори изчезват. От толкова време не бяхме карали заедно и затова беше още по-забавно. Къде ходихме след това? От лифта горе се спуснахме чак долу до гробищата, после се върнахме до нашата любима (и вече изпотрошена и неработеща чешмичка), където побъбрихме до 12 и нещо и се разделихме. Мдаа, беше хубаво.

Естествено не можеше да е така цял ден. Вкъщи беше много тъпо, толкова ми е пренаселено! Връщам се - няма никой, освен брат ми - добре. След малко обаче се връщат останалите и напрау ми се взе здравето. Не обядвахме заедно, който каквто намери. След това викам си "Айде ще седна да решавам задачи". Продължих аз темата от снощи на лесотехнически обаче се оказа, че далеч нещата не са толкожа лесно както първата задача. 2 а) я обравих, б) - донякъде, но в) - пълна скръб. Трета не беше толкова трудна, а 4-та също не ми беше по силите. Оказва се, че аз дори нямам идея как да ги реша тея задачи, а понякога дори четейки решението не разбира всичко! Много ми се приспа по едно време обаче и след известно дремане (в буквалния смисъл) в тоалетната легнах на дивана и заспах! Събудих се чак 6 и нещо и ми беше едно хуубаво. Но искам още да спя :D И така, гледах вечета "Лъжльото" Джим Кери и оттогава май съм на компютъра. Изтеглих си някакъв тийнеджърски филм подобен на "Шантав петък". Просто исках да изтегля нещо да не бездейства компютъра.

Лека нощ!

Минава полунощ. Опитвам се да гледам "От Ада" с Джони Деп, обаче не ми се получава. Преинсталирах Windows-a и вече всичко върви нормално. Мога да си казвам музика на плеъра и съм безкрайно щастлив - бях научил 16-те песни на него на изуст, а сега сложих и други. Какъв ужас, пристрастил съм се към чалгата. Може би защото обичам да танцувам... ооо, да, аз много обичам да танцувам, поне вътрешно. Като чуя някоя ритмична песен и всичко почва да ми брави "бум, бумм бум" и едва се сдържам, а напоследък май не си и правя труда да се сдържам! Слушам чалга и няма какво да се направи по въпроса.

Уф, ама тоя филм сигурно беше хубав, но уви... Вярно е, че само с компютъра се занимавам и си губя времето.

Днес спах до 9:30, което беше хубаво, но съня ми беше неспокоен, сънувах разни глупости и се вътях в леглото... Помня, че рано сутринта нашите излизаха (за закуска мисля), при което ме събудиха, а и брат ми се беше върнал през нощта и раздра ранното утро с най-стържещото и звъчно хъркане, на което съм бил свидетел. И той ме събуди. Оттогава ми беше много гадно, сънувах как се возя в една маршрутка, където първо шофьор беше една приятелка на Мария от моя клас, но не знам защо я сънувах, след като съм я виждал само веднъж преди 1-2 години. Странно! След това неочаквано сестра ми беше шофьора, минавахме покрай вкъщи, при което аз й викам "Спри тук да сляза", но тя подмина най-нагло спирката. Много се изнервих и се развиках как е могла да не спре, а тя, моля ти се "там нямаше спирка"! А имаше, бе! Много, много се ядосах пък било то дори насън. Щях да я карам да обръща буса да види, че има спирка.. но оттам нищо не помня или съм се събудил. Сутринта с брат ми вече стана пренаселено. Двама са малко трима са много - нашата работа е такава. Той седна пред pc-то, а аз се опитах да решавам задачи от сборника на УНСС, но се оказа, че нямам представа как се решават тригонометрични неравенства. След това пък се оказа, че по обяд трябвало да бъдем в работилницата. Тръгнахме ние след много моткане, брат ми реши да се прави на гъзар и да ни закара с Вартбурга, който между другото не бил пален от няколко седмици, а и почти безин няма. Но тъй като не негово височество не му се върви пеш бъхта милата колица, въртя, сука, скапа я направо, докато най-накрая не запали. И като взе да я форсира, мале, мале, направо ме разби. Колата се тресе, но газ до дупка! Много ме дразни тоя човек. Та стигнаме благополучно в работилницата, където пак много се моткахме, натоварихме всичко и тръгнахме. Тук следва една доста скучна част как сме вдигали една тераса, за това ще я прескоча. Важното е, че след като я вдигнахме мен и брат ми ни освободиха да си ходим. Върнахме се при баба, където беше и сестра ми, аз недоволен изкачах да изведем кучето на разходка и след това нашия мил брат реши да не ни закара до вкъщи, защото още не искал да си ходи, а бензина можело да не му стигне, затова аз и сестра ми си тръгнахме пеш. Аз, естествено, облечен като селянче. Това не ми пречи по принцип, не и когато се случи да видя някой, който може каже нещо по въпроса, а стана именно това. На градинския мост, преди градската видях Веселин (онзи с прашките, theshire, да поясня, тъй като само ти ще се сетиш), при което реших, че е редно любезно да извърна глава и да не го поглеждам, да се правя на отнесен. Всъщност аз точно на него бях писал преди няколко дена, защото си преглеждах логовете в ICQ и просто останах ужасен от начина по който съм се държал, и по който съм говорил на този човек, който тогава не харесвах особено. Извиних му се, за да ме гризе мен съвестта, той обаче не отговори. За което го разбирам, важното беше аз направя каквото се иска от мен. Разминахме се като непознати, макар че съм сигурен, че ме е видял зад големите си тъмни очила. В такива моменти изпитвам.. хм.. срам от неугледния си външен вид, защото (поне според мен) е някакъв признак на слабост, която не желая да виждат враговете ми, дори да я има. Но мина вече.

А, филма свърши! Даже не разбрах какво стана. Колко жалко! Стори ми се малко муден обаче, за Джак Изкормвача очаквах нещо по-така, макар че не мога да очаквам "тексаско клане" във филм с Джони Деп.. това би било твърде примитивно за него...

Добре... скед като се прибрахме малко компютър, малко губене на време, влезнах да се изкъпя. След това вечеря, филм.. След тридневно очакване ми се изтегли Хари Потър и Огнения Бокал на ДВД и много се радвам - напоследък ме е обхванала манията да тегля филми, които харесвам с хубаво качество, макар и да ги имам иначе. Ама друго си е така на един диск само тоя филм с менюто, сцените, качеството... дори да не гледам отново :P

След поредната забележка, че не решавам задачи в промеждутъка между новините седнах и погледнах цяла една задача - на ЛТУ за 2003 и - о, чудо! - реших я! Което нищо не означава, трябва да видя и другите, но утре.

А сутринта ще излизаме с Theshire да караме! Това не сме го правели от повече от година сигурно! Дано успея да стана, че е късно, а ще ставам в 7!

И хора, абе някой чете ли ми блога!? Много ми е интересно! Установих, че половината пъти аз съм си го гледал, ами другата половина..?

Току-що гледай "Мръсни танци 1" от 1987, но филма е.. хм.. лееко скучничък. Сладникъв ми дойде, пък и много се проточи. Гледал съм и втората част, но тя е къде-къде по-динамична. А и в този актьорите нещо им имаше.. нямам нищо против Патрик Суейзи, изглежда много интересен, ама по-загубена партньорка не можаха да му изберат! Но въпреки това най-грозната актриса си остава оная от "Сиaнието". Не й знам името, но жената беше просто уникална - големи очи, големи уши, големи зъби... Знам, знам, много критикувам, но тая специално си е за критикуване. Иначе от филма ако не друго поне ми дойдоха няколко идеи за бала, защото се предполага, че трябва да танцувам там, а танците с повече страст и физическа близост определено ми допадат повече. Че ще видим какво ще се получи :)

Скъпо дневниче,

Каква е днешната равносметка. Един скучен ден. Контролна по математика, която за мен съответно беше лесна (нали с математика съм тръгнал да кандидатствам). Айсел много странно, но не дойде, което си е същниска рядкост, а тъй като малко я харесват много я оплюха. Поне не трябваше да правя и нейната класна. Затова пък реших някои задачи на Светла и Наделина и за мое голямо съжаление написах и на Веска една подточка тъй като бяхме от една група и нямах основателна причина да й откажа. Макар че й казах, че след като на предварителния в УНСС изкара повече от мен с русата си главица благодарение на много преписване не мога да я погледна. Не мога да повярвам колко несправедлив е животът. Аз, който сам си правих теста изкарах една сравнително прилична оценка (5.21), а тя, която е чудото на тъпотията, която ми поиска четиризначна таблица, а дори не я е отворила изкара 5.40 и нещо, защото е била в една стая с останалите от нашия клас и всичко е преписала. И се чудя тази година що за хора ще влязат в УНСС... на толкова хора оценките са нереални, че нищо чудно да е бъкано с идиоти. Да, Весе, ти си идиот. Като не ти го казвам в очите, поне тук, където няма да ти стигнат очичките със сини лещи. Единственото, което ме успокоява е, че поне дипломата ми ще е доста по-висока от тази на индивиди тип "Веска". Уж съм си казал, че няма да вляза в УНСС, но да видим как ще се стекат обстоятелствата. Майка ми каза, че за Софийския съм нямал шанс "щом брат ми не можал да се справи добре". Просто ме разбиват като говорят така. Вярно, брат ми е умен, дори учудващо умен, но това означава ли, че трябва да ме сравняват с него, че аз по правило съм по-тъп. Много ме подценяват! Чак се засягам. Ако искам ще вляза. Но незнайно защо те сякаш се опитват да ме саботират. Спряха ме от уроци. И защо?! Защото аз вече съм бил взел необходимия материал и сега само трябвало да решавам задачи! Шшш, ей, хора, какво от това!?! Вие май не ме познавате. Мен не ме ли юркат аз задачи няма да седна да решавам. А и при положение, че профила ми не е математика и имам само два часа седмично как очакват аз да изкарам добра оценка. Взел съм всичко необходимо! Е съжалявам, но това, че съм го взел материала, не означава, че мога свободно да го прилагам и да го виждам в задачите. Днеска стоя и гледам една елементарна тестова задача, повече от час и се усмихвам насреща и не мога да я измисля. И като няма кой да ми обясни аз какво правя? Продължавам да се усмихвам ли? Не че има лошо, дори усмивката си ми е много хубава, но не нея оценяват! Както и да е. Трябва сериозно да сядам да решавам задачи, явно на друг не мога да разчитам. Винаги съм предпочитал да се оправям сам и се надявам да успея. Вярно, майка ми е била учител по математика, но тя от години не се занимава с това и спомените и са започнали да избледняват, така че невинаги мога да разчитам на нея. 

Стига за това. Какво друго днес. След училище плащах сметки, прибрах се, седнах на компютъра, направих си блога, гледах "Вдовицата в бяло", още малко на компютъра, след което седнах да решавам задачи. Гадни тригонометрични уравнение, много ги мразя. Главата ме заболя от тях. Излязох с колелото вечерта, отидох до Мим да и дам копие от личната си карта - трябва й за техния бал, на който ще ходя и аз като неин кавалер. Мен тази мисъл съответно ме ужасява - чуждо училище, чужд клас, много хора. За това обаче ще разказвам в някой друг пост, мисля, че за днес стига това, което написах :)

И така, да започна с представянето. За семейството какво да кажа - мама, тати, бати и сестра ми. Брат ми е по-голям от мен с две години, а сестра ми по-малка с 6 мисля, ако смятам добре. Както си личи купона с толкова хора вкъщи е голям, като под купон не разбирайте нещо хубаво. Когато всички за вкъщи става пренаселено, та се не трае. Поне аз не издържам. За щастие брат ми учи в София и си идва рядко, а аз съм за последна година в гимназията, което ще рече, че и аз там ще отивам може би.

За истински приятели смятам няколко човека, предимно момичета (на тях според мен може да им се има повече вяра). Та не зная дали е редно да почна да изброявам имената, за това ще използвам никовете им доколкото ги имат.

Theshire - тя ми е едно от най-скъпите същества на тази планета и колкото и да не показвам много я обичам. От 5-ти до 7-ми клас бяхме заедно в 11-то СОУ, но започнахме да общуваме чак в 6-ти, когато мен и Радослав ни преместиха в средната редица, защото много говорихме, а след това в тази до вратата, на първия чин, защото в средната тормозехме много две същества от женски пол, които бяха така любезни да се оплачат от нас. Това преместване се оказа много хубаво. Може да изпадам малко в подробности, но не знам кога пак ще седна да пише точно за това. Та значи нямам големи спомени точни за началото на нашето тогава все още познанство. До Theshire стоеше един друг човек, който сега заема важно място в живота и по-точно Теодора. Те двете сякаш ми изглеждаха малко отчуждени. Теодора с тъмно руса коса, бяла кожа и тъмни кръгове под очите от непрестанно учене беше отличничка в класа. Мисля, че това не се е променило и до днес. Наистина много ми е трудно да се сетя как точно се е започнало всичко, но аз и Радослав много се лигавехме навремето и предполагам с това сме започнали. Често на контролни по математика (защото всъщност по математика ни преместиха пред тях) се обръщах за консултация към Theshire. И така прекарвайки като едни типични задръстени ученици междучасията в стаята по местата си сме завързали някакво приятелство, което до известна степен се е държало на моето нахалвсто, тъй като Theshire винаги е гледала на криво не е била от най-социалните личности. Да не говорим, че лигавещите се хора я ужасяват, а моето поведение е било точно такова. Помня веднъж като дойде на училище с дънки, на които беше написала нещо с едни брокати, които бяха много известни тогава. Седна си на мястото, навеждам се аз да видя какво пише, при което тя ми показа среден пръст. Такава си е като е в кофти настроение. Мояд подход винаги е бил ужасен и не знам как изобщо ме трае все още. Може би аз съм се променил, а може би тя ме приела такъв, какъвто съм, за което съм и страшно благодарен. В крайна сметка се оказа, че е написала инициалите си - П.Д. - на всеки крачол по един :P

Общо взето спомените ми са много оскъдни, но много сме се смели. Теодора винаги е била изрядна и подготвена. Помня как ядях хартия, за да ги забавлявам и се надявам да се е получавало. Много сме се смели, да... Радослав също се включваше, но той никога не се ограничавал, само до тази групичка, общувал е и с останлите от класа, което на мен, поне тогава, не ми се отдаваше. Какво друго да кажа. Не мога всичко да напиша наведнъж, затова ще продължавам с представянето.

Мим - с нея се запознах, след като 8-ми клас се обадих на Theshire. Трудно ми беше да го направя, много ме беше срам. Но след първите няколко пъти се поотпуснахме и често сме излизали. Съответно и с Теодора, защото те с Theshire си останаха приятелки след това, а и живеят почи една до друга. Мим е съученичка и приятелка на Теодора от гимназията и след като там спойката между тях е станала и с нея съм се зазпознал, макар и да не помня кога е бил първия път. С нея едва миналата година май започнахме да си говорим вече като приятели, преди това я гледах като марсианец и когато сме излизали съм мълчал. Поне по нейните думи, но и аз по принцип не говоря много съберат ли се няколко момичета на едно място - просто не можеш да вземеш думата :D

След това се запознах и с Магдалена - друга приятелка на Теодора, но този път от детсвото. С нея обаче не се виждаме много често, в смисъл, че сме само познати. А и тя също учи в София, така че срещите става почти невъзможни.

Кой друг? Ще трябва да представя настоящите си съученици - все пак ги виждам почти всеки ден. Давам ги по азбучен ред.

Айсел - тя ми е добра приятелка, стоим заедно от 9-ти клас някъде и много се лигавим. Един от хората, които най-добре ме разбират и пред които най-много се отпускам. Много изпростяваме заедно.

23.09.08 Всички други ги изтрих, тъй като се напълно излишни, ненужни и неспоменавани.

И така, ето, наканих се, дойде ред и аз да си направя блог тук. Честно казано не знам какво пишат другите хора тук, всичко на всичко съм чел два блога, които бяха доста дълбоки.Не знам дали съответно и аз трябва да публикувам есета на значими и смислени теми или да си пиша каквото аз реша за интересно, каквото мен ме вълнува. Мисля да направя второто. Идеята ми беше да се получи нещо като дневник, защото аз държа да си водя такъв, но поне на хартия не издържах много дълго. А и току-виж на някой му станало интересно какво става в моя живот, тъй като смятам да пише както случки от ежедневието, така и моите вътрешни реакции, оценки и неизказани мнения. Е, разбира се не мога да си позволя да разкрия абсолютно всичко от себе си тук, но поне ще опитам. Чудя се дали някой ще го чете това...

Ще пусна един пост, в който ще представя хората в моя живот - важни или малковажни, -  които ще споменавам по-нататък малко или малко. Надявам се да успея редновно да си водя дневника или поне докато разполагам с интернет и компютър. Абе весело ще е. А още по-весело ще стане ако някой познат тръгне да го чете