Бях записал този поуст като чернова, защото не можах да го довърша в събота. Само че сега като го прочетох не ми хареса. Затова ще претупам малко нещата.
В петък, 30 ноември ходих на концерта на Риана (или Рияна, не знам). Хората бяха много, чакането беше дълго, дъждът - неприятен. Но си заслужаваше. Видях я. Хареса ми. Доволен съм. Пак бих отишъл. Единствения проблем в цялата работа беше: много хора на едно място + дъжд = на мокри и замъглени очила. В миговете, когато можех да си движа ръцете се опитвах да ги забърша, но с пръсти трудно става. Искам лещи за следващия концерт :D
В неделя гледах това, което трябваше да се води концерт на Риана по БТВ. Но доста се разочаровах. Отделиха повечето време на българските изпълните и разни други глупости, а накрая дадоха само 3 песни на Риана, които аз не бях чувал до преди концерта. Някой може ли да ми обясни защо е това? А не бих казал, че точно тези три песни са й най-добрите, че да ги дават по телевизията.
Както и да е.
Вдъхнових се от theshire и аз също си смених изгледа на блога. И сега ми се струва някак си по-красив, по-пълен, по-различен. Сякаш съм писал редовно хаха :D
През първата си студентска година няма да празнувам студентския празник. Щях да отида с групата, ако плановете не се бяха провалили. Сега се прибирам в Сливен. Т.е. утре се прибирам. И се очаква да там да уча. И мисля, че ще уча. Тук ако остана ще съм два дена сам с компютър... което да не казвам до какво ще доведе при всичкия ми самоконтрол. Затова по-добре да се прибера. А и ще се видя с theshirе. Другите май ще празнуват. Аз пак се цепя, но какво да направя. Предпочитам да не празнувам, отколко да ми е неприятно и да си загубя времето. Защото мисля, че точно това ще стане ако се кача на Карандила с 10-те момчета от групата.
В понеделник имам котролно по програмиране. А бива така нищо да не разбирам?! Никой не разбира, но в случая даже това не ме успокоява. Ако прецакам и тази контролна ще ходя на изпит. И ти при положение, че предам курсова задача, за която нямам нужните познания. Днес малко се поразвиках на оня дърт пръч, дето ни води упражненията, че нищо не знаем; да вземе веднъж да седне и да напише една програма от край до край, за да видим как става, защото той обикновено "обяснява", това, което счита за най-сложно. А ние другото се очаква да го знаем, защото е края на семестъра, както казва той, и това сме длъжни да го знаем, така е по програма. А оправданието му защо не пише всичко беше, че всеки ден си купувал маркер със собствени пари. Май ще почна да им липсват тебеширите. Изкуфелии пенсии. То да беше само той, ама не е. Колко още има като него. Тази дето води лекциите е същата отнесена. Да не говоря комбината пенсии дето ни води планинарство. Около тях нищо не вирее. Защо трябва да ми прехвърлят недоволството от жалкия си живот с гадно отношение. Отвратително. Това ми напомня за онзи път, theshire, когато оная кучка задигна учебници от книжарницата. Тогава ти ми говори какво става с хората, когато работят нещо, което не им носи удоволствие. Порочен кръг. Ето това за мен са катастрофални времена.
Все пак ни учат на нещо: Да не ставаме като тях.
