тайни дневници трънки
Започнах да си водя дневник от време на време, който няма нищо общо с досегашните, които съм имал. Едно време описвах случки и чувства по начин, по който няма да е толкова ужасно, ако някой ги прочете. Т.е. не цялата истина. Както да речем и в този блог. Съобразявам се кой чете. Разбира се казвам и доста лични неща, но най-личните - не. А сега пиша в един сив тефтер най-бруталните истини от моя живот. Без задръжки. Без цензура. Не, theshire, дори ти няма да го прочетеш.
Сега кое е за пред хора. Снощи ходих с Теодора и компания на дискотека. Танцувах и на техно, танцувах и на чалга. Но то това танци ли са. Да се поклащаш на едно място и да си мяташ ръцете насам-натам при повече късмет в такт с музиката. Това не са моите танци. Аз трябва да танцувам с някого. С някого, когото харесвам. Не го казвам за първи път, но пак ще повторя. При танците трябва да има физическа допир. Не да хванеш момичето за ръчичките и да я мандахерцаш наляво-надясно, а тя да ти се усмихва неудобно и да се чуди какво да прави. Не, не, не. Не ми харесва. Снощи в тази дискотека видях само един човек да танцува, както аз си го представям. За малко да отида да го похваля. Уви, загуби се някъде, а после и ние си тръгнахме.
Извод: Искам да танцувам. При това страстно 
