Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Чета “Перфектно отмъщение” и нагъвам тутку. Довечера съквартиранта имал рожден ден. Няма да е леко. Снощи излизах. Отидох уж до Мартин да взема чука, който забравих у тях. Но тя Маргарита беше там вече и след малко се озовахме няколко врати понататък при нечии колежки. Малко ни беше тъпо на двамата с Маргото да влезем непоканени, затова отидохме до магазина да купим нещо. Беше весело. Имаше 2 момичета от техническия даже, другите си бяха от лесото. Смех, смех. Дори аз говорих по едно време. Да не говорим, че си пеех, докато вървеше планета или фен тв. Направо шашнах хората с познанията си в чалгата Пих само малко водка, не вярвам да е от нея. Но ако е от нея значи трябва да пия по-често. Да, беше весело. Докато по едно време едната съквартирантка, която явно си пада к***а не доведе десетина момчета отнякъде… Пък то, нали, съберат ли се много простаци на едно място и става страшно. Някои се разтанцуваха. Единия си съблече блузата. Беше вероятно най-загорелия, щом тръгна да танцува с момичето, защото въпреки че и тя това искаше не се вписваше в представите за к***а, ако не броим опитите да заприлича на такава с повечко грим, боя в косата и ботуши на високи токчета. Имам снимки, но нещо не ми се занимава да свалям на чужд компютър.  Както и да е, към 1 и нещо с маргарита се оттеглихме. С нея дълго време след това обсъждахме проблемите на студентския живот. Оказва се, че доста си приличаме. Но все пак и тя е козирог, не съм много изненадан от приликата, по-скоро съм изненадан, че чак сега я забелязвам. Явно е трябвало да отидем в софия, за да се разприказваме.
Идната събота христо щял да идва от стара загора, за да си празнува рожденния ден в събина. Мартин ни покани хах. И мисля да отида. И без това за същата събота моите съквартиранти готвят нещо грандиозно, на което аз нямам намерение да присъствам. Ако ще се напивам по-добре да е сред познати. Същото важи и за танцуването.

Ха, да се оплача - theshire щяла да си трие блога. Тогава да взема и аз да изтрия моя Много ми е тъпо. Да остана само аз. Започнахме заедно (е, почти), а сега тя се отказва. Нямам стимул да продължавам.

Днес с Мартин ходихме до зоологическата градина, която се оказа доста близо до студентски град, който пък се оказа, че бил в края на града. Много съм разочарован, не мислех, че съм на майната си. Всичките ми представи се сринаха. Ядох дюнер XXL и сега чак ми е тежко. Напоследък често ми се случва да се наяждам. Снощи по рецепта на Мария си направих салата с царевица, майонеза и салам + печени филийки с кашкавал. Днес може пак нещо да си сготвя. Съквартирантите изчезнаха нанякъде. Не знам кога ще се върнат. Би трябвало колегата да се обади да си правим чертежите по някое време, но не знам кога ще е това. Вчера ходих у тях, но той за друго освен за банкети (тази е думата му за купон явно) не може да мисли. И добре, че дойде едно момче да ни помогне да я започнем, иначе сигурно щяхме да сме на нулата. А дали ще се обади днес да довършим вече не ме интересува. И аз мога да съм безотговорен. Във вторник трябва да я предадем, представям си как понеделник през нощта я довършваме хаха. Но нее.. вечер е време за банкети, едва ли. Значи сутринта преди упражненията…. хаха.

Видях, че theshire е започнала отново да пише. Наистина не го беше правила отдавна. И снимка е сложила. Може би нея се мъчеше да сложи онзи ден като говорихме… Много ме вдъхновява като почне да говори така. Явно съм загубил способността да мисля (ако изобщо някога съм я притежавал). Ставам възрастен, мамка му!