Бум!
Май напоследък редичко пиша, а? Ами да, така си е :) Какво да направя, не става кой знае какво, а и като не ми е позволено да стоя до късно все не намирам кога да отделя време и за това.
Така… сега да видим. Уикендът не беше много ползотворен откъм решаване на задачи. Съобра вечерта бяхме на гости на Мария с theshire, правихме психо тестове 
Днес сутринта ме вдигнаха да ходим на лозето, за да сложим помпата в кладенеца. А то там една джунгла, направо вече не може да се стъпи. И тая помпа като я спускахме с въжетата и аз не знам защо имах чувството, че тежи страшно много и ако отпусна въжето ще се падне, въпреки че и баща ми държеше. И стискам ви казвам, а то тежи, маа му, и ми се изплъзва между ръцете. Сега гледам, че имам едни такива като изгаряния, където се е стъргало въжето… както и да е. Явно не съм за такова място. На село - може би, но това не е село, това си е ужас.
В 2 трябваше да сме в училище да си подпишем черновите на дипломите. Оказва се, че дипломата ми е 5.91. Не очаквах да е толкова много, но се радвам. Редно е да имам някакво предимство пред идиотите с по-високи оценки на изпита в УНСС. Те може да са изкарали хубава оценка веднъж, а аз съм си ги изкарвал цял живот. Е, почти…
След отидохме на кафе. На Старият Бряст. Там реших, че искам нещо ново и различно и се поръчах сладоледова торта Шварцвалд и бананов шейк. Голям купон. Може и да звучи невероятно, но училището ми липсва.. мъничко засега, но все пак ми липсва. След това Айсел дойде до нас да си копирам снимките, които тя е правила на бала. Йее, имаше ме на няколко. Оказва се, че моите са едни от най-хубавите. След това излязохме още малко на разходка, обменихме последната информация. Полигавихме сме и така. И това ще ми липсва…
Съжалявам, наистина не ми върви писането. Можех да пиша 10 пъти повече, но просто не върви.
Ааа, забравих. Днес гледах последния епизод на “Герои”. Имаше нещо трогателно накрая. Как всички се обединиха по някакъв начин, помагаха си. Нейтън въпреки всичко направи правилния избор. Как беше… Не е важно какво мислим, какви намерения имаме. Важен е изборът, който правим. Чудим се сега дали е умрял Нейтън. За да е по-драматично може да е изчезнал и да се появи по-късно знам ли. Той можеше просто да метне Питър на някой облак и да се изстреля преди да гръмна хаха. Той и Питър какво се лигави, все едно не може да лети сам…. Някой да го беше цапардосал и щеше да се оправи, но неее… Абе защо взех да говоря лоши работи? Сериала е хубав. Но този епизод не ми беше толкова емоционален, колкото онзи с раздялата на Клер и баща й. Там вече нямаше как да не се разрева 
Стига съм писал. Това го мъдя сигурно от час вече. Лека.
