Плод развален, град затъмнен и смях в тъжен ден…

Вече е сигурно - спират интернета. Нашите са в някакъв конфликт с кабелната и тъй като за тях това е въпрос на гордост (а и пари) няма да плащат повече. И никога повече няма да се закачат на този доставчик. Което ме кара да се замисля кога пак ще имаме интернет? Явно няма да е това лято. Ако изобщо отново прекарат. Другите доставчици май не стават, а на БТК-то е по-скъпо. Много ме разстройват, като правят така. Аз ще го преживея де, някакъв си нет. Нещото, което ме гложди, е че така дори някой да ми е писал аз няма да мога да отговоря на време, което мен много ме измъчва. Няма да мога и да си пиша в блога. И без това ми оредяха поустовете, сега съвсем ще изчезнат. А като си помисля да ходя по интернет зали и лошо ми става. Но май ще се наложи да го правя от време на време.

Днес тати има имен ден. Честито. Твърде искрено ли прозвуча? Така и трябваше. Майка ни заръча днес да излизаме да му избираме риза за подарък. Със сестра ми избрахме цвят, необичаен за него - нещо подобни на керемидено, но по-светло, има и райета. Естествено всичко извън наложените родителски догми вкъщи е неприемливо. Облече я и тъй като трябваше да каже все нещо, каза “Ами аз с такива цветове не съм свикнал да ходя…” Т.е. не се харесва. Какво да направим. Да не са карали нас да я избираме. Аз си взех сандали. Които също не бяха одобрени. Ако не си го избирал с тях нямаш шанс за успех.

Оператора се обади. Даде ми да гледам първата част от DVD-то. Взех и Айсел с мен, щяхме да ходим да си търся къси панталони. За пореден път това остана на заден план. Отидохме у нас да го гледаме. Беше ужааасно. Аз съм бил хубав. Но тези уши… Да, хубав съм, но пилея това си качество, поведението ми е ужасно. Само се хиля. И се превивам от смях на всеки кадър. И дъвча като да не казвам какво. Кой ми я е напъхал тая дъвка в устата и защо не си затварям устата като дъвча!? Тц, тц. Ще се наложи да се контролирам малко повече. А как танцувам… ООО, Господ да ми е на помощ. Майка се прибра и след пристъпа на истерия “олее, не съм почистила, изложих се, защо каниш хора вкъщи” седна да гледа. Видех ли се - пренавивах. Теодора е правя. Това трябва да се гледа след години. А и забелязвам, че често стоя встрани, все едно съм неканен или не на мястото си.. Не предполагах, че ще бъда подложен на такова унижение. Не знам, не знам… странно е.

Вечерта минах да взема и втория диск. Моя комплект е вече готов. Утре трябва да взема и другите и да ги дам.

Видях се и с Теодора и Мария, които отиваха на имен ден. Сега мисля спирам… не знам дали утре ще имам интернет…

Theshire ми похвали предния поуст ^^. Явно когато не съм в приповдигнато настроение пиша и по-интересно.

Днес… днес беше един ужасен ден. Поне след 17:30. Преди това правих опити да решавам задачи. Уви, пак загубих време с компютъра. Но това не ме вълнува толкова. Днес ни даваха дипломите. В 17:30. С триста зора си огладих една риза (която така и не замяза на огладена, duh) и отидох. Вече имаше малка групичка от нашия клас през зала “Май”, но като отидох.. някак си.. останах незабелязан (ако не броим гаджето на Ивелина, което ми се усмихна любезно). Какво, не се виждам с тези хора от някоя и друга седмица и вече ме забравиха ли!? Вече няма “Здравей”, няма ръкостискане, нищо. Само “Кога ще са ни готови DVD-тата?”. Тогава, както и в последвалата церемония по връчването на дипломите (ако мога така да го нарека), стигнах до заключението, че аз не съм оставил нищо в тея хора. С малки изключения, но все пак по-голямата част от класа няма да ме запомни. Да не говорим за випуска, от който познавам сигурно 5 човека на кръст и познавам е силно казано. Даваха дипломите, като почнаха от пълните отличници. Едни от най-мразените хора бяха с най-високия успех. Едни от най-уважаваните - също. Аз минах още в началото. Уау, жестоко. Това ли е то цената на това да си умен. Да не те познава никой, да не се държиш като останалите, да не можеш да се забавляваш наедно, както и всички други “купонджии”, които се увеличават с падането на успеха… Вярно, има накои хора, които съчетават и двете неща. Но как го правят не знам… Аз ще продължа в същия дух, ще имам хубава работа пари и спокойствие, но понякога така ми се иска да бъда като останалите, да се забавлявам по техния начин… омръзнало ми е да мисля като възрастен, да се страхувам като възрастен. То вече и не ми е времето да мисля за щуротии, но тъй като досега през този период не съм минал чудя се кога ли ще избие всичко навън. Както пишеш в “Слънчеви знаци” - Често можете да видите как възтастен Козирог кара ролери с внучето. Ооох, как ми се караха ролери навремето. Но не, снабдиха ме с кънките от маминото детство, тъй като ролерите са тооолкова скъпи и тоолкова бокличави. Не са като железните кънки от едно време, с които можеш и мъртвец да събудиш (така дрънчаха по асфалта). Както и да е. Не мога да кажа, че детството ми е пропиляно, имал съм доста щастливи моменти, но това родителско влияние ме убива.. Как стигнах дотук, подяволите!? Спирам да пиша, главата ме боли вече.

Както казва един мъдър човек “По-добре да не пиша, ако няма за какво”. Едно време(какво ти едно време, почнах едва април) редовно пишех тук… за всичко. Но не ми харесваше. Костваше ми страшно много усилия да мисля за блога всеки ден като за задължение и да като по команда всяка вечер да възпроизвеждам всичката информация. То си е направо като на изпит При това не го правех заради себе си, а по някакъв начин, за да угодя да “читателите” си… които се губят напоследък, много жалко! Но не вече не го приемам толкова насериозно. Никой не ми чете блога, и какво?! Аз ще бъда доволен и ако след 20 години се сетя да си го проверя и да прочета що за глупости съм писал. Но някак си имам странното чувство, че ще помня всяка една подробност и мнението ми няма да се е променило. Което си малко скучничко, нали… Може би заради това, че ги публикувам в интернет и трябва да внимавам какво пиша помня след това информацията ми се запазва в главата за дъъълго време. Но ще видя дали е така след 20 години!

Тази вечер гледах(ме) “Дяволът носи Прада” и право да си кажа филма е.. страхотен. И Мерил Стрийп също е страхотна. Нея винаги съм я харесвал. Хареса ми, да, определено ми хареса филма. Накрая уж трябваше да е “happy end” пък оставаш с едно такова тягостно чувство. Миранда… се усмихна. И виждаш, че зад суровото лице на “стоманената лейди” се криело и добро сърце. Но в днешно време кой ти го гледа това, трябва да си “кораво копеле”. “Ако беше мъж щяха да оценяват само колко добре си върши работата”.  Или нещо от сорта. Както и да е. Трябва да си взема и книгата. Макар че след една равносметка вчера установих, че не съм прочел нито една от новозакупените си книги. Започнати - много, но завършени - не! Срам ме е! Мисля, че ще си спираме интернета в края на месеца докато ми минат изпитите. А след тях се надявам най-накрая да седна и да прочета поне книгите, които съм започнал. Като се започне от “Тютюн”, за който съм си дал обещание да го прочета, въпреки, че вече не ми трябва. Редно е да съм го чел. А и книгата не е лоша, просто съм заплес, мързел и т.н. Днес решавах задачи, оказва се, че на ТУ задачите са като за мен! Просто съм удивен от този факт. След като го видях при посещението си в София го бях отхвърлил като вариант, но пък защо да не пробвам. Майка иска да пробвах и във ВИАС (това май беше за архитектура и строителство), но задачите са им по-малко, по-сложни и толкова абстрактни, че само мога да седя и да ги гледам! Обичам да работя с точни цифри, с числа. Не да търся разни… множества от евентуални решения за отношението на некви параметри. Ненавиждам подобни задачи. Пък и не съм решавал такива, нямам представа какво да правя.

Взех диск със снимки от Слънчев бряг. Много съм хубав, бе, маа му! По-хубав, отколкото на моя бал! Сега ще сложа снимки, въпреки че не ми се занимава и бих го отложил за друг път, което обаче може и да не дойде…

Мда, строежа отзад стои супер! Добре, че ние сме хубави!

Ауу, ама вече наистина взема да ми става гузно, че прескачам и не си пиша често в блога. Ама сериозно! Мисълта ме гризе отвътре и в същото време хем ме мързи, хем нямам за какво толкова да пиша! Ами сега?

Познах за онзи ден, беше интересен.

Петък дадоха бележника на сестра ми. Вечерта се развихри един от най-големите скандали ever. Обичайните неща: щяла да стане посредствена чистачка ако продължава така; като я приемат (ако изобщо я приемат) щяла да бъде от най-слабите в класа и т.н. Викаха, заплашваха, измисляха наказания. Окончателното решение (за момента) беше: взимат телевизора от нашата стая; спират интернета и кабелкната; сестра ми след като й минат изпитите стои при тях на работа докато не минат и моите изпити и всеки път, когато баба ми ходи на лозето и сестра ми отива с нея, за да види “откъде идва хляба”. Та това би трябвало да ни очаква. Не знам доколко ще го изпълнят, тогава бяха наистина с изгърмели бушони. Затова стискам палци на сестра ми да си вземе прилично изпитите, за да не я последва това лишаване от свобода.

Събота следобед нашите заминаха за Стара Загора - среща на взвода на баща ми. Реших, че това е моята вечер. Че ще гледаме филми със сестра ми, а после ще седя на компютъра колкото си поискам. Догледахме един, гледахме един цял, догледахме още един. Да ви кажа не всички филми, които пускат са интересни! Ни най-малко! Трябва повече да внимавам какво тегля! Сестра ми си легна рано, болеше я глава, а аз издържах много - до към 4 май беше. А сутринта трябваше да ходя да разходя кучето. Поспах почти 4 часа, надигнах се едва-едва сутринта и отидох до баба. Тръгнах да разхождам кучето и по едно време го гледам нещо да се търка в земята. Веднага си помислих, че пак е решило да се търка в нечие лайно (има този навик, никой не може да си го обясни), но се оказа по-лошо - оказа се нещо умряло.. от дълго време. Опитах се да го махне оттам, но нали като наш’то куче друго няма, то продължи - навеждане, обръща главата, слага на земята и се плъзга напред през онова миризливо, не, смърдящо нещо. Шибнах го няколко пъти, че най-накрая с нежелание спря да се омърля като пърия идиот. С триста зора го закопчах, защото вунеше ужасно, гнус ме беше да го пипна! Не, как може да е такова това куче, не разбирам! Отчайвам се, наистина.

За себе си какво да кажа. Свърших сборника с тестовете (крайно време беше!) и днес ме домързя да правя каквото и да било друго. Сутрина ме викнаха пак да вдигнем едни неща, и после убивах времето до 2 часа, когато пак ни викаха до училище - нещо за дипломите. Е, ами пак имам 5.91 Взех и 2 стипендии, после с Ивелина хапнахме по един сладолед в градската. Блаженство! Като се върнах - спах. И пак спах. И още спах. Не знам защо, снощи си легнах рано, дори не стоя пред компютъра, спах доста и пак бях като парцал цял ден. И то не беше да ми се спи както обикновено, просто всичко ми беше умаляло, изпитвах някаква необходимост просто да се тръшна и да спя. Даже и сега я има… И тази вечер май ще си лягам рано…

Щях да казвам нещо, но забравих. Поздравявам Marvi, която прояви желанието да ми прочете блога. Аз не искам, ама тя нали е една подла манипулаторка (шехувам се, шегувам се). За нея не помня дали съм казвал нещо, но ще го направя сега. Тя е настоящето гадже на Дссимир. Да, онзи, който не харесвам. Нея я познавам отпреди да тръгнат, иначе сигурно нямаше да искам да я чуя дори Харесва Fall Out Boys, била е на техен концерт в Кьолн, Германия (това го научих преди малко) и това е променило живота й. Чувство непознато на мен, за което завиждам. Не заради концерта специално, а заради значимото събитие, което и досега я държи. Друго какво? Приятен човек е, приятелството ни се основава почти изцяло да виртуално общуване, поради което имам навика да й споделям страшно много. На живо едва ли бих й гововил толкова, всъщност на живо нямам представа как би се държала. Така ми харесва. Едно от най-истинските виртуални приятелства, с които мога да се похваля

Сестра ми утре има изпит. По български и литература. Вярвам в нея. Ще се справи. “Твоето желание е заповед за мен”. Пуф!

Решени задачи: 0 - голям напредък

Затова пък си губих времето с други работи. Отидох да дам малко снимки да се проявят, после ходих да ги взема, излъсках си маратонките с четка за зъби, изпрах им връзките, които станаха толкова бели, че маратонките ми пак изглеждат мръсни… отидох до Билата, купих консерва храна за кучето, а на връщане и дискове за Мария. Theshire ми се обади да ходим заедно към Мария, където имахме уговорка да се видим, за да покараме. Тя вече знае какво бих казал тук, няма да го повтарям. По пътя Theshire се спря при една бабичка на главната да си купи талонче! Изтри го, спечели, взе си още едно талонче. И така все печелеше и печелеше нови билетчета, чак  омете на жената половината изложена стока В това време пък срещнахме Теодора, която се връщаше от кожен лекар, но в кофти настроение. Оказа се, че е заради оценката от предварителния изпит по биология. Ниска е и се с депресирала, че не учи достатъчно. Според мен не е така, не знам човек, който да учи колко Теодора и в същото време да притежава толкова ведър дух. А колко добре разказва и импровизира - не е истина. Възхищавам й се сериозно напоследък, даже сякаш завижда. И не мога да повярвам, че една слаба оценка я е разстроила толкова при положение, че всички освен нея знаем, че тя знае отлично всичко. За разлика от мен, например. Аз да знаех всичко по математика ехеее! Но уви! Теодора реши, че ще си скъса задника от учене и отказа да дойде да кара с нас. Тръпки могат да те побият като я видиш решена на нещо… бррр

Иначе Аз, theshire и Мария успяхме да покараме малко. Отидохме до гробищата и докато обикаляхме случайно попаднахме на гроба на дядо! Много весело. След това се отбихме и до този на дядото на Мария. И след това.. май трябваше да си тръгваме, защото Мария трябваше да е вкъщи 8:30.

Утре мисля ще е хубав ден. Задачи не знам дали ще решавам, но останалото трябва да е хубаво!

Аа, пък си инсталирах не телефона няколко нови теми, много съм щастлив. Сега съм с една такава красива, зелена и мига на места. Абе красота, направо все едно съм с друг телефон. А като ми омръзне… ще я сменя.

Май напоследък редичко пиша, а? Ами да, така си е :) Какво да направя, не става кой знае какво, а и като не ми е позволено да стоя до късно все не намирам кога да отделя време и за това.

Така… сега да видим. Уикендът не беше много ползотворен откъм решаване на задачи. Съобра вечерта бяхме на гости на Мария с theshire, правихме психо тестове Беше весело. Оказа се, че theshire била извратена според един от тестовете. Нищо, което да не знаем. В неделя сутрин излязохме с theshire да караме. Откакто изпонаписах онези работи в предния поуст оставам с впечатлението, че ме гледа подозрително, все едно съм бомба, която ще избухне. Ами нормално, и аз така щях да се гледам… Но какво повече мога да й кажа. Както казах - мина ми, още не следващата сутрин. Мдаа… имам дарбата да регенерирам… емоционално. Е, поне в повечето случаи. Нещо пак не ми върви писането.

Днес сутринта ме вдигнаха да ходим на лозето, за да сложим помпата в кладенеца. А то там една джунгла, направо вече не може да се стъпи. И тая помпа като я спускахме с въжетата и аз не знам защо имах чувството, че тежи страшно много и ако отпусна въжето ще се падне, въпреки че и баща ми държеше. И стискам ви казвам, а то тежи, маа му, и ми се изплъзва между ръцете. Сега гледам, че имам едни такива като изгаряния, където се е стъргало въжето… както и да е. Явно не съм за такова място. На село - може би, но това не е село, това си е ужас.

В 2 трябваше да сме в училище да си подпишем черновите на дипломите. Оказва се, че дипломата ми е 5.91. Не очаквах да е толкова много, но се радвам. Редно е да имам някакво предимство пред идиотите с по-високи оценки на изпита в УНСС. Те може да са изкарали хубава оценка веднъж, а аз съм си ги изкарвал цял живот. Е, почти…

След отидохме на кафе. На Старият Бряст. Там реших, че искам нещо ново и различно и се поръчах сладоледова торта Шварцвалд и бананов шейк. Голям купон. Може и да звучи невероятно, но училището ми липсва.. мъничко засега, но все пак ми липсва. След това Айсел дойде до нас да си копирам снимките, които тя е правила на бала. Йее, имаше ме на няколко. Оказва се, че моите са едни от най-хубавите. След това излязохме още малко на разходка, обменихме последната информация. Полигавихме сме и така. И това ще ми липсва…

Съжалявам, наистина не ми върви писането. Можех да пиша 10 пъти повече, но просто не върви.

Ааа, забравих. Днес гледах последния епизод на “Герои”. Имаше нещо трогателно накрая. Как всички се обединиха по някакъв начин, помагаха си. Нейтън въпреки всичко направи правилния избор. Как беше… Не е важно какво мислим, какви намерения имаме. Важен е изборът, който правим. Чудим се сега дали е умрял Нейтън. За да е по-драматично може да е изчезнал и да се появи по-късно знам ли. Той можеше просто да метне Питър на някой облак и да се изстреля преди да гръмна хаха. Той и Питър какво се лигави, все едно не може да лети сам…. Някой да го беше цапардосал и щеше да се оправи, но неее… Абе защо взех да говоря лоши работи? Сериала е хубав. Но този епизод не ми беше толкова емоционален, колкото онзи с раздялата на Клер и баща й. Там вече нямаше как да не се разрева

Стига съм писал. Това го мъдя сигурно от час вече. Лека.

На някой това може да му напомня за Хари Потър и ще е напълно прав! Така се казваше една от главите, но в коя книга… може би в последната.

Днес theshire цял ден ме подготвяше за някаква новина. Предупреди ме по телефона, че трябва да й прочета блога, когато го напише. Обади ми се по едно време да сляза да се видим. Искала просто да ме види! Че кога преди си го искала бе, theshirе!? Нещо не беше наред днес и накрая се видя защо.

Вечерта пак тя ми се обади. Каза, че като й прочета блога вероятно ще искам да говорим, преди това нищо не можела да ми каже. Отивам аз да прочета за какво става въпрос. Ако някой иска също да го направи да отиде на http://newborn.blog.com/

И какво да видя - че theshire имала поправителен изпит по архитектурно нещо си септември, което означавало, че няма да може да кандидатсва тази година. Направо свят ми се зави. Обадих й се, а тя уж весела, ми повтаря, че това било за добро, само дето още не знаела какво ще да е това добро, но като разберяла щяла да ми каже. Добро! Какво добро може да е това?! Защо аз не го виждам доброто?!! Защо трябваше да става така? Не е ли несправедливо?!! Тя тъкмо беше изкарала страхотни оценки на повишителните по литература за три години! И се появява тази пречка, която била за добро, моля ви се! “Не е край, а по-скоро началото на нещо”. Безобразие! Аз й викам “Какво ще правя без теб в София?”, а тя “Ами може би трябва да почнеш да се оправяш без мен”. Как може изобщо да си помислиш да загърбиш нещо като нашето приятелство толкова лесно!?! Аз честно да си кажа - разревах се. Не точно заради това, но и покрай него. С theshire се познавам официално от шести клас и ако се наложи пътищата ни да се разделят заради нещо толкова глупаво наистина ще е жалко! Абе ти изобщо осъзнаваш ли какво означаваш за мен? Даваш ли си сметка, че за теб бих живял, за теб бих умрял и сякакви други сантиментални глупости, които могат да се сложат тук. Че в изграждането ми като личност, като начин на мислене имаш роля, която мога да сравня само с тази на собствените ми родители?! Всъщност не знам защо задълбавам толкова, все пак нищо още не се знае!

“Някои хора преминават набързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни. После никога не можем да бъдем същите”. Общо взето това е състоянието ми в момента. Утре всичко ще е минало, ще започне нов ден с нови неща, за които да мисля, и с които да си губя времето. Ще съм забравил… а времето си тече и пътищата се разделят…

Първо да се извиня на theshire, че ще говоря за Music Idol. Та тази вечер беше финала. Невена Vs. Теодор. Иииииии Невена спечели! Добре е, доволен съм. Как изпя на Уитни Хюстън - I will always love you в ромски вариант, беше просто феноменално. Аз лично чак избухнах в смях на няколко пъти. Много добре, хареса ми. Трябва да си я изтегля. Но тая песен Show must go on така да я ненавижда, а то взеха, че я изпяха и двамата. Здравето ми се взе. Както и да е, Невена спечели, момичето заслужава. Пък и пя песента от Титаник, как да не я обича човек…

Иначе днес го карах на тестове. Така и така задачите не вървят, а тестовете също се броят за подготовка… Може би си успокоявам съвестта…

Имам изпит на 7-ми юли! В Лесотехническия. Късмет си пожелавам!

Малли, ебати рейтинга имам, ра’ираш ли! Ами то и аз май не съм писал последните дни. Но какво да пиша, аз самия умирам от скука! Сякаш самия период е скучен, като период на засушаване. Какво правя аз иначе? Последните дни правя отчаяни опити да решавам задачи. За съжаление не ми вървят. Ами никак. Странно как успявам да се залисвам и да си губя времето, когато стане време за задачи. Вечер ме карат да изключвам компютъра рано. Сутрин си наваксвам. Но пък аз седна ли става една.. и айде станало обяд! И уж сядам да решавам задачи. Но едно, че не ми вървят и второ, че все си намирам с какво да се залисвам. Няма да казвам бройката на задачите, защото ме е срам. Дори като решения не мога да ги прегледам. Само се чудя с какво да се занимая, броя минутите, докато стане достатъчно късно, за да изляза с колелото, или да отида да вечерям, или да почне някой интересен филм, с който да се оправдая. И най-ужасното е, че аз ги осъзнавам тези работи, но нищо не правя по въпроса. Мързела ми харесва. А и се разболявам от известно време. Theshire казва, че болестта и занемаряването на задачите са взаимно свързани с някакъв проблем в душевното ми състояние, който и аз обаче май не знам какъв е!

Искам скаличка!

Вчера и днес нищо особено не е ставало. Правих опити да решавам задачи. И общо взето така минаха тези два ден. След цял ден мозъчни атаки накрая се оказва, че съм минал 4-5 задачи Явно съм много активен и продуктивен в това отношение. Вечерта най-накрая дочаках theshire да ми даде диска с останалите епизоди на “Герои”. Тя беше ходила на Вечер на италианската опера и се беше докарала с официалните си дрехи от предбала и на мен направо ченето ми увисна, досрамя ме да вървя до нея по анцуг. По главната се видяхме с Пламена и Панайот, а theshire пък се видя със свои съученици и се спряхме малко да си поговорим и Пламена ми вик “Абе тя не се ли носеше по-различно, не беше ли метълка или нещо от сорта или аз се бъркам”. Хаха, за какво става въпрос, чак не можаха да я познаят или по-точно не можеха да повярват.

Като се прибрах не можах да гледам нови епизоди, на DVD-то не тръгнаха, а компютъра беше окупиран от брат ми (който утре заминава за Слънчев бряг, така че вече поне за него няма да се притеснявам). Аз успях да се вредя чак към 1 часа и тъкмо поседях малко, баща ми идва с леко налудничав поглед и почва да ме мъмри, задето стоя до толкова късно. Каза, че така не се наспивам и след това съм неадекватен. (Забележка: той не знае, че аз спя до обяд. И слава Богу!). Та каза повече да не ме е видял на компютъра толкова късно, защото или ще спре нета, или ще потроши компютъра. И какво да правя, станах. Тази вечер ще бъде добро момче.

Днес пак ходих да карам колело. И пак ми беше весело. Най ми е интересно като съм сам явно. Музика, природа… някой друг ТИР, който да ми натрови душичката… суперрр! В неделя планирам да си направя излет до Бяла! Дано е хубаво времето.

Навръщане реших да си засичам за колко време слизам от първата чешма. 15 минути. Но бързах повече от обикновено, чак се изморих, а по принцип само се спускам по надолнището. Стана ми студено, даже доста, сега остава и да настина. Няма пък!

Днес си правих един тест от Енциклопедия психологически тестове, която си купих наскоро и се разстроих. Теста беше “Уважават ли ви?” и резултатите не ми бяха особено приятни. Излезе… момент да видя как беше.. ето, попадам в най-лошата категория: ” Явно другите не ви уважават. Вие се стремите да угодите на хората, да казвате и правите онова, което те очакват от вас, за да получите тяхното одобрение и поддръжка. Виждайки това, хората охотно ви използват за свои цели, прехвърлят на вас проблемите си, злоупотребявайки с чувствата ви. Трудно ви е да отказвате необосновани искания от страх да не обидите или да се почуствате виновен. Подобно поведение се обяснява с това, че вие сте твърде силно подложен на влиянието на някои погрешни стереотипи на мислене и поведение, изработени от обществото, и не сте уверен в себе си, за да мислите и действате самостоятелно и свободно. Бихме ви пожелали да бъдете по-освободен от строгите стереотипи във възгледи и постъпки.” И най-ужасното е, че като се замисля тези неща са верни. Направо се отвращавам от себе си. А все съм си мислел, че предизвиквам някакъв респект в околните. Явно стига да не си отварям устата ще го запазя то впечатление. Ужас, ужас…