Заминавам.. утре
Започва Път от моя праг -
безкраен, обграден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя.
да тропам весело с пети…
Утре сутрин заминаваме. На екскурзия с класа. В Родопите. Пампорово, Триград, Велинград подобни. Ще минем през Чудните мостове, Ягодинската пещера.. другите не ги помня. Ще правя много снимки, обещавам. Взел съм си резервни батерии и зарядното. Ще видим дали ще ми потрябва. Връщаме се в неделя. Вече си приготвих багажа. Но все си мисля, че съм забравил нещо. Но така е, като не знаеш какво да вземеш. Качих си два филма на телефона в случай на скука. А и пътя ще е дълъг. С кой ли ще съм в една стая? Майка ме предупреди да не съм с класната в никой случай. Защо ли? Не зная… те кой ще си води гаджето, кой си има вече групичка, с която трябва да са заедно. А аз с никой не съм се разбирал. Ивелина нещо говореше, че може да съм при тях, но зависи и какви са стаите. Честно казано не ме и интересува. Спи ми се. Днес беше поредния бездействен ден. На училище нищо не правихме, по физика ще имам 6, по история - 5 и май това е. Трябваше по спешност да си направя снимки за дипломата, които станах ужасни. Перчема ми стърчи, очилата ми са се смъкнали и ми минава рамката през очите. Не че не съм хубав, но можеше и по-добре. И това е общо взето. По обяд с мама ходихме до “Мания”, беше ужасно. Тълпи от хора, които се човъркат из куповете дрехи. Нелюбезна касиерка ти се зъби насреща. Взех си някаква тениска. После какво..? Защо ми се губи следобяда. Помня, че по едно време заспах. Събудих се към 7. Вечеря, филм… багаж. И сега пиша тук. Трябва да си лягам. Какво ли ще забравя..? Много ми е интересно, сигурен съм, че после ще се пукна от яд, за дето съм го забравил. Но какво ли е!? Странно, но изобщо не се вълнувам от екскурзията. Просто някак не му е сега времето. Та аз до днес бях на училище. И изведнъж - край - всичко свърши. Заминаваме. Е, другата седмица ще имам часове във вторник. Сряда - изпращане. А преди това - в понеделни - класната ще ни води на ресторант. Какъв ужас, тази учебна година не я усетих кога мина. Времето лети, а аз се влача едва-едва. Не ми харесва. Ставам. Ще пиша отново неделя вечерта или чак понеделник. Дано ми се оправи настроението утре. Да, ще се оправи, сега просто ми се спи. А утре всичко ще започне отначало…
