Мила лельо,
Новият блог е готов. Ура!
Monday, May 4, 2009
Wednesday, April 29, 2009
Пиша, та пушек се вдига
Летели си две китари над морето и си дрънкали. Изведнъж едната паднала във водата. Какъв е изводът?
- Дрън, дрън, та пляс.
Пламена се оплаква, че блогът бил запустял. Нищо чудно, ние самите не влизаме да четем, още по-малко да пишем.
Аз с какво мога да се похваля? Палачинката, от която бях така непоносимо зависим и по която линеех два месеца и отгоре - е, сбогувах се с нея. Заложих на болезнената откровеност, която както винаги даде мигновени резултати - изтриване от приятели и блокиране. Така е най-добре и за двамата. Жалкото е, че повече няма да мога да ходя на боулинг. Поне не и с тях.
Иначе се оказва, че някои от колегите ме имат за заразен. Това, което съм и това, което харесвам - е, за тях е нещо извратено и съветват приятелите ми да не общуват с мен, за да не го лепнат. Мили хора. Да пукнат дано 
Затова пък си имам няколко колеги, които не гледат на мен като на Чернобилско изчадие и си прекарваме много весело напоследък. Чак не мога да повярвам как съм попаднал на тях.
Затова пък си имам няколко колеги, които не гледат на мен като на Чернобилско изчадие и си прекарваме много весело напоследък. Чак не мога да повярвам как съм попаднал на тях.С Пламена говорихме и стигнаме до извода, че този сайт за нищо не става. Отделно, че блогът ни съкс, но сайта не помага особено. Сложен е, неразбран, по сто часа се боря с него, за да направя нещо. Ограничено място за качване на снимки, минимално количество на опции за редактиране. Не съм доволен. Усещам, че е време за едно ново начало. Трябва да се обсъди и с останалите.
Tuesday, April 28, 2009
Някакъв старт
Нееее! Всички сме се скапали! Не се кефя така! Сякаш нищо по-така не се случва (освен Милен с неговите странствания по чужди земи, острови, пури… Това си е нещо! Аз не мога да си намеря нова музика за слушане, а и рядко ми остава време да слушам било то стара или нова. Сега си пуснах Amoric и ми понасят сякаш. Малко ме зареждат така. Брат ми замина за Англия вече и след около час трябва да пристигне там. Аз заминавам скоро. Татко сега е на село, а когато аз заминавам той ще се прибере щото някой трябва да гледа гадинките. Твори ми се Теди! И имам идеи, но още не е дошъл момента да ги изпълня, а и някак си конкретно пък, за да пиша трябва да остана сама, а това не ми се случва - нито да остана сама нито да имам свободно време. Няма как да се отървем от времето което с всяка своя секунда ни блъска още едно задължение на гърба. А така ми се пие кафе и ми се спи чак се чудя сама на себе си защо пиша, а не отида и се тръшна на хубавото си легълце да спинкам! Да взема да изям един компот ли? Добре ще ми дойде като няма кафе. Дам добре ми дойде! Сега ще трябва да сваля тези ботуши на високи токове и да изчистя клетките на гадинките. Гледам на писането на блога като на задължение към другарчетата! Не е ли жалко!!!
Monday, April 13, 2009
И ние ако не сме най-редовните и най-сериозни блогъри пък на! Две-три думи на бързо и си лягам…
Изкарах си 4-тото планинарство в неделя, имам доброто намерение да не ходя повече. Васьо пък стана на 21 и сигурно е сменил цвета на косата, за да скрие белите косми :Р Надявам се, че другата новина, която очаквам около него ще е положителна и ще отвлече от възрастовите му проблеми
При мен ли? При мен нищо ново… Нещо не си харесвам нивото на комуникация, често ми се случва дори сред приятели да стоя и да се чудя какво да кажа. Омръзна ми да се оплаквам, сигурно на хората им е омръзнало да ме слушат, но аз друго не зная да правя. Подтискам се от този факт, но въпреки това все още има хора около мен, това ме успокоява.
В университета бутам някак, бавно, но славно, трябва и този семестър да се справя. И да си намеря работа. Да. Работа.
Thursday, April 9, 2009
Иии… личен рекорд
Аз съм невероятен! Моя милост тази вечер беше на боулинг и направи най-добрата си игра досега! Предишния ми рекорд беше 119 и го направих третата си седмица, но днес както не ми вървеше първите две игри особено на третата не знам какво стана - страйк, спеър, страйк, спеър… и воала! - 192 точки! Аз съм очарован от себе си, разбих ги всичките, или поне се надявам да е така, утре ще разбера в сайта дали някой е направил по-голям резултат от моя за вечерта. Иначе хората са правили доста повече от мен, но като за втори месец съм идеален просто :)
Ето една снимка от състезанието в събота, изглеждам умопомрачително зле - каква стойка, каква физиономия - трагично е…
С контролното, за което писах, че ще ме скъсат - е, скъсаха ме. Контролното, за което учих - взех го. Днешното контролно - преписах го. Утре трябва да почна за контролното в понеделник, няма да правя повече издънки. Много ще ми дойдат изпитите в сесията, което не е желателно. Утре ще бъде прекрасен ден!
Thursday, April 2, 2009
Пак спирка преди лягане :)
Тази вечер бях отново на боулинг и за 1-ви път останах и за 4-те игри. Е, вярно, че на последната бяхме само двама, но това се оказа доста весело. А в един момент играх успоредно на две писти, което не беше гледка за изпускане. Само си представете картинката - идва моят ред на двете писти едновременно, на една ми е последен удар, на другата първи, но за да не ме чакат хората хвърлям на едната, докато мине греблото аз вече съм на другата, хвърлям и там и обратно на първата. 4 пъти един след друг, което, разбира се, не означава, че ударите са били от най-качествените. Но пък беше забавно.
Записах се и в клуба по боулинг, за да ми излиза по-евтино. Дори в събота има някакво състезание на боулинга в студентски, който ми е под носа и ще ми е страшно удобно. Сигурно отново ще съм на дъното на класацията, не е ли вълнуващо? 
Има награди за първите петима, но като знам, че има поне 4-5 човека, които минават моите рекорди с всяка своя игра и някак си дори аз не мога да не бъда реалист и да не се надявам, че ще съм в петицата. Може би в последните пет, това също е някакво успокоение
Има награди за първите петима, но като знам, че има поне 4-5 човека, които минават моите рекорди с всяка своя игра и някак си дори аз не мога да не бъда реалист и да не се надявам, че ще съм в петицата. Може би в последните пет, това също е някакво успокоение Но не стига, че аз не съм от най-комуникативни, но и повечето там не са от най-социалните. Някои изобщо не отразяват моя милост, а вече втори месец играя с тях. Но не е като да стоя със скръстени ръце и да гледам лошо, както правех едно време, така че не се чувствам виновен!
И така. В сряда се явих на едно контролно, за което не учих, разчитах на късмет. Уви, такъв нямаше. Беше трагично. Ще ми се да вярвах, че има надежда да мина 
Затова реших за днешното контролно да заложа на добрата стара изпитана тактика - учене. Там му е майката. Прочетох някак 60-ина страници от учебника, написах си повечето въпроси и искрено се надявам поне там да не съм се изложил.
Ще ми се да си легна спокойно и да заспя, но съквартиранта пийва си приятели и едва ли ще ми се получи. Успокоява ме това, че утре сутринта си тръгва и ще се върне чак в неделя. Голям купон ще падне през това време. Някой да ми напомни да си епилирам краката, докато имам възможност!
Wednesday, April 1, 2009
…….
Времето днес е чудесно. Със сигурност утре ще се развали, защото аз имам някави надежди да направя малка разходка в Южен парк! Без никакви кръчми този път(да се надяваме). Перфектните планове, които си правех вчера, рухнаха с гръм и трясък, защото просто бях забравила, че отново ще имаме колоквиум по микробиология! В нашият университет ние сме като опитни плъхове. Тъкмо малко се поуспокойм и някой решава да ни пуснесне малко ток, за да ни държи в напрегната състояние!
Извинявам се, че не звъня, но просто много съм си превишила лимита и сега чакам зануляванв на 7-ми. След това няма да можете да се отървете от мен Днес подарих мартеничките на дръвчето до нас. Хвана ме срам , че само аз се разнасям с един набор бели и червени конци!
Молете се хубаво време утре!
Извинявам се, че не звъня, но просто много съм си превишила лимита и сега чакам зануляванв на 7-ми. След това няма да можете да се отървете от мен
Днес подарих мартеничките на дръвчето до нас. Хвана ме срам , че само аз се разнасям с един набор бели и червени конци!Молете се хубаво време утре!
Tuesday, March 31, 2009
Спирка преди лягане
Колко интересно, оказва се, че и двамата с Теодора сме били в Бистрица в неделя. Ние от Симеоново тръгнахме през някакви баири и трябваше да излезем в Железница, но не стигаше снега и калта, ами и дъжд заваля в един прекрасен миг и тъй като почти никой нямаше чадър (аз не бях от тези хора), нашата предводителка (позната още като Планинска Коза, Голям Инат или Невиждана Злоба) реши да се смили над нас и съкрати маршрута до Бистрица. Така че ние бяхме там по обяд може би, към 12. Не че е било много вероятно да се засечем с Теодора в кръчмето, тъй като се метнах на първия дошъл автобус, но все пак е съвпадение! А аз си мислех, че ще ходят в Южния парк.
Браво, Теди, нови хора! Винаги е толкова интересно да наблюдаваш нови характери, да чуеш нови мнениея, идея, начини на мислене. Разбира се, физическата част е също толкова интересна. Винаги се намира по нещо хубавко, на което си заслужава да отделиш повече внимание 
Ама и мен нещо ме е треснало! Може би заради времето, не зная, но определено се чувствам добре, въпреки че от два дена ми повтарят колко нещастен и съкрушен изглеждам. Освен ако не се чувствам толкова добре, просто защото уикенда вълненията ми дойдоха в повече…
Е, това няма значение. Важното е да има движение!
Някак за 3 дена успях да вкарам Селин Дион в класацията си за най-слушани изпълнители. Само да не вземе да измества Лили Иванова, че ще се караме. Аз не мога да разбера какво толкова се заяждат с нея. И снощи Фънки като почна “Аз не че имам нещо против жената-която-никога-няма-да-изчезне….” и лично го приемам, бе! Може да е куха като лейка, но си е нашата успяла куха лейка. Изтеглиг си концерт на Селин и да ви кажа не бих казал, че тя е по-наред с главата Аз поне се издразних от няколко момента, на които прещраках, иначе не е толкова лоша. Като го гледам целия пак ще коментирам, ако не забравя.
Аз поне се издразних от няколко момента, на които прещраках, иначе не е толкова лоша. Като го гледам целия пак ще коментирам, ако не забравя.И тъй. Утре имам контролно за освобождаване, така че си лягам по-рано отвсякога. И се надявам съдбата да е благосклонна и този път…
Вторник
Мина и поредният гаден, ужасно продължителен и изтощителен вторник! Не може ли просто вторникът да се ампутира от седмицата! Би било толкова прекрасно(само мечти)!
Упоритата пролет отказва да дойде. Сливата до романтичната лампа още не е цъфнала, а аз съм обещала на нея да харижа омърхолевените мартенички, които още се мадрят на ръката ми. В неделя нямаше ходене до Витоша,а просто разходка д Бистрица и после застой в едно много приятно кръчме! Компанията беше общо взето непозната( всички приятели на Галя), но за това пък доста интересна! През повечето време бях безмълвен наблюдател, но това ми хареса! Хората бяха много интересни и като визия и като поведение! След невероятната планинска разбодка се прибрах вкъщи и спах като бебе! Беше топло, уютно и заспало! След това гледахме филм. От доста дълго време не си бях прекарвала толкова добре.
Разбира се това беше само миг от вечността! За жалост твърде кратък!
Упоритата пролет отказва да дойде. Сливата до романтичната лампа още не е цъфнала, а аз съм обещала на нея да харижа омърхолевените мартенички, които още се мадрят на ръката ми. В неделя нямаше ходене до Витоша,а просто разходка д Бистрица и после застой в едно много приятно кръчме! Компанията беше общо взето непозната( всички приятели на Галя), но за това пък доста интересна! През повечето време бях безмълвен наблюдател, но това ми хареса! Хората бяха много интересни и като визия и като поведение! След невероятната планинска разбодка се прибрах вкъщи и спах като бебе! Беше топло, уютно и заспало! След това гледахме филм. От доста дълго време не си бях прекарвала толкова добре.
Разбира се това беше само миг от вечността! За жалост твърде кратък!
Saturday, March 28, 2009
Цикля на едно място…
Добре, вече 12 часа на компютъра, не съм излизал от стаята, нищо. Единствено успях да се оплача на Теодора по телефона, както и на още куп хора по скайп, но не помага Продължавам да се чувствам ужасно и никой не може да ми помогне. Т.е. единствият, който е може нито желае, нито е му е по силите. Въшка долна! Главата ме боли, а трябва да стана рано, за да отида на планинарство… и да се мъкна по баирите 3-4 часа и мислейки за днешните събития… ще бъде най-тежкият ми поход, усещам… Дано няма подходящи за самоубийство скали
Продължавам да се чувствам ужасно и никой не може да ми помогне. Т.е. единствият, който е може нито желае, нито е му е по силите. Въшка долна! Главата ме боли, а трябва да стана рано, за да отида на планинарство… и да се мъкна по баирите 3-4 часа и мислейки за днешните събития… ще бъде най-тежкият ми поход, усещам… Дано няма подходящи за самоубийство скали 