Тази вечер бях отново на боулинг и за 1-ви път останах и за 4-те игри. Е, вярно, че на последната бяхме само двама, но това се оказа доста весело. А в един момент играх успоредно на две писти, което не беше гледка за изпускане. Само си представете картинката - идва моят ред на двете писти едновременно, на една ми е последен удар, на другата първи, но за да не ме чакат хората хвърлям на едната, докато мине греблото аз вече съм на другата, хвърлям и там и обратно на първата. 4 пъти един след друг, което, разбира се, не означава, че ударите са били от най-качествените. Но пък беше забавно.
Записах се и в клуба по боулинг, за да ми излиза по-евтино. Дори в събота има някакво състезание на боулинга в студентски, който ми е под носа и ще ми е страшно удобно. Сигурно отново ще съм на дъното на класацията, не е ли вълнуващо?

Има награди за първите петима, но като знам, че има поне 4-5 човека, които минават моите рекорди с всяка своя игра и някак си дори аз не мога да не бъда реалист и да не се надявам, че ще съм в петицата. Може би в последните пет, това също е някакво успокоение
Но не стига, че аз не съм от най-комуникативни, но и повечето там не са от най-социалните. Някои изобщо не отразяват моя милост, а вече втори месец играя с тях. Но не е като да стоя със скръстени ръце и да гледам лошо, както правех едно време, така че не се чувствам виновен!
И така. В сряда се явих на едно контролно, за което не учих, разчитах на късмет. Уви, такъв нямаше. Беше трагично. Ще ми се да вярвах, че има надежда да мина
Затова реших за днешното контролно да заложа на добрата стара изпитана тактика - учене. Там му е майката. Прочетох някак 60-ина страници от учебника, написах си повечето въпроси и искрено се надявам поне там да не съм се изложил.
Ще ми се да си легна спокойно и да заспя, но съквартиранта пийва си приятели и едва ли ще ми се получи. Успокоява ме това, че утре сутринта си тръгва и ще се върне чак в неделя. Голям купон ще падне през това време. Някой да ми напомни да си епилирам краката, докато имам възможност!