Elemire & milne13 & theshire

hm..zdraveite..na vsi4ki.baq se zabavih ama ve4e mi e trudno da napravq ne6to po moe jelanie.
az sam dobre.sredno.ne sam mn zdrava.ne sam i psih dobre.ne me pitaite za6to..pone za vtoroto...ama i za dvete ne znam kak stoi vaprosa.
koga 6te razbera ve4e e drugo.ako namerq i pri4inata,ama po4ti q znam.6te se pogrija zaednata 4ast.hm..dalag den.
rauta...vka6ti.v stroeja.vka6ti.sled malko i v legloto.tova mi e lubimata 4ast:)
ama naposledak dori tolkova e gore6to v tazi na6ta staq 4e stavam s adskoto glavobolie vsqka sutrin..no nali trqbva da se saobrazqvame.nqma kak.
vie kak ste.vsi4ki'.az 6te se opraq nqkak si.egoist.leka.

Концерт не се знае дали ще има, но пък ние ще ходим!!! Нее, ще има. Все пак би било странно в интернет да се продават билети за несъществуващ концерт. Което ще рече повече на вестник 19' да не се доверявам много-много. Безплатен ежедневник - не ми звучи като надежден източник на информация, но разсейсва по време на лекции :)
Теодора продължава все така упорито да пише изпълнена с позитивизъм. Може би трябва да последвам примера й.
Да се похваля - днес ходих на очен преглед и от утре ще нося лещи. Ако, разбира се, успея да си ги напъхам в очите. Току-виж ми харесало.
Абе опитвам се да гледам "Истината за червената шапчица", theshire горещо ми го препоръча, но или аз не разбирам английския хумор, или просто такъв липсва.
Имам чувството, че някой се опитва да срути блока. Мач ли има, какво? Викове, гърмежи, блъскане... А аз се опитвам да бъда максимално тих да не събудя съквартиранта.
Разбрах, че един приятел от ЛТУ е прекъснал и се е върнал вкъщи. Много ми стана гадно, защото отчасти е станало поради финансови причини. А аз както съм тръгнал тази сесия далеч няма да ми е от най-успешните, ако по някаква случайност не си седна на задника да поуча. Никога да успявам да си подредя приоритетите. И мързелът, този пуст мързел...

Отново с чаша кафе съм готова за кратък освежаващ монолог!Разбира се,че съм съгласна за The Rasmus!Пламена успя да ме запали по тяхната музика.Даже си бях купила техен албум.Най-забавното от цялата работа ще бъде,че ще ходим заедно!Много съм въодушавена и искрено се надявам,че те найстина ще дойдат!
Днес прекарах по-голяма част от деня с едни колеги(само момчета),които не престанаха да говорят за секс-къде,как с кого и все такива интесени неща!Беше ми невероятно интересно.Едно от момчетата достигна до извода,че трябва да му плащат за исмислянето на романтични срещи,които да завършват със секс(разбира се!)Наистина си го биваше като се съди предложенията,които даваше!Та този съшият човек само говори,обмисля,наблюдава,но разбира се нищо не прави.Случайно да ви напомня на някой?:)
П.С. Днес като се прибирах видях двама влюбени да стоят под дъжда и да се целуват!Беше толкова хубаво.Тази сцена ми даде тонус за цялата вечер.

Виждам, че Теодора е обхваната от първоначалния ентусиазъм да пишеш в блог и е редовна. Дори се чувствам длъжен и аз да напиша нещо.
Днес на лекцията съвсем случайно, от вестник 19', разбрах, че The Rasmus ще идват в България. Естествено първата ми мисъл беше theshire в София, превъзбудена и подскачаща на концерта. Във вестника пишеше, че събитието ще е на 12 декември в зала Универсиада и продажбата на билетите започва още от днес. След лекции отидох с Николинка до НДК да питам за билети, но казаха, че нямат, даже не бяха чували за такова нещо. Нито пък видях плакат, реклама, каквото и да е. Прибрах се и проверих в интернет. Странно, но има три различни версии. Според първата The Rasmus вече са били в България за безплатен концерт на пл. Батенберг, по поръчка на МАД ТВ. Според втората концерта ще е в зала Универсиада на 12 декември, а според третата на 12 февруари в същата зала. Почудих се малко, но предвид това, че повечето сайтове и статии говорят за февруари предполагам, че ще е тогава. Билетите са по 30 лева. Това си е почти евтино, бях се подготвил за 50 и нагоре, но ми обясниха, че вероятно е заради залата. Ужасна е, там беше концерта не Фен ТВ. Малка, клинч отвсякъде, не е пригодена за музикални мероприятия и побира по-малко хора. Щеше да е по-хубаво да е в НДК, ама нейсе. Само сега да разбера кога ще почнат с продажбата на билетите, за да взема за мен и theshire. Не че съм върлият фен на групата, харесвам ограничено количество от техните песни. Дори се чудя дали и Теодора не би проявила интерес... Теди, какво мислиш?

Ето ме и мен отново.До сега с Радето се мъчихме над един текст по английски от анатомията на Грей!Аз трябваше да направя резюме,защото се води,че разбирам най-много.Текстът си беше цели 7 страници,а и тематиката не беше една от най-запленяващите-сърдечно-съдова система.Хубавото е,че все пак приключих.Сега с чаша топло 3 in 1 съм готова да подхвана тестовете по биохимия.Не изгарям от желание да се захвана за работо,но имам ли друг избор:( Все пак в четвъртък ме чака колоквиум...
Анатомията денес мина добре.След като асистента ни обясни за ansa cervicalis,аз доволно се надишах с формалин от един подгизнал труп,разплаках се точно 3 тъпи и си размазах черния молив от очите упражнението свърши!Метнах се на третия почти празен 94(имам предвид-хора не се подават от прозорците) и се прибрах в Студентски град!
Общо взето скучно ежедневие,нищо интересно!

Самотата-обикновено успявам да й избягам!Университетът,натовареният график,колегите,съквартирантките,приятелите, всички те ми помагат!Обграждат ме,поглъщат ме,не ми оставят време за размисъл и аз се чувствам доволна!Но неумолимата самота намира начин да ме хване!Вечер,сгушена под топлите завивки,точно след загасянето на лампата самотата идва!Тя е онази буца заседнала  в гърлото,тя е студа около мен,тя е студа в мен!Тя е чисто физическата липса,която мога да усе тя с всяка фибра на тялото си.Крещяща самота в сравнение със сподавения разговор,който идва от съседното легло,безкрайна самота в сравнение с празнуването на първата година заедно на Мим и Павел...
Цяла една година... А аз се питам кога мина.Толкова много неща се сличиха за всички вас!Някои хубави,дриги трагични,трети поучителни и безкрайно болезнени,но все пак има няккаво развитие,върви се по път.За мен всичко е спряло.Сякаш съм попаднала в някаква черна дупка.Няма време,нямя пространство има само едно нищо и аз съм точно в средата на нищото.Никой няма ,нищо не се случва,нищо не чувствам и това е така от доста дълго време.Сякаш цял живот- само с леки прекъсвния! theshire казва,че всичко идва от моето излъчване!А какво трябва да излъчват-отчаяние,нужда,зависимост?Да си лепна етикет "търся си" или "кой ме иска"?(добре де,леко прекалявам) Да бъда по-отворена към хората-старая се,да бъда по-общителна-вече съм такава!Какво е следващото или по-точно кое остана или къде се крие грубата грешка!Променям се,а кякой казват,че това е грешка,че прекалявам с усилията да се харесам на дригите,че те не си заслужават.Аз просто обичам ролите,играта.Понякога съм аз,друг път заемам позиция,което не е моята действителна,а се случва да си представям че съм нещо,което никога не мога да си позволя да бъда!Просто искам да опитам нещата,които ми предоставя животът,защото времето никога няма да се върне назад,за да можеш да си наваксаш пропуснатото!Чиста истина,остава само да се приложи на практика!

Така. Да разбуля мистерията около моя никнейм. Прекалено често се случва да ме питат защо милне и защо 13. Истината е, че не означава нищо. Когато си правех пощата (имам чувството, че тогава още динозаврите се разхождаха по земята) бях пред голяма дилема как да я кръстя. Знаех, че трябва да е нещо, което не е  вече заето. Брат ми ми викаше Милне понякога, не зная защо. Реших, че е достатъчно оригинално, за да си го лепна на пощата. Но поради страх да не би името случайно да е заето (кой да ми каже, че съм можел да проверя това с едно кликване на мишката) си бях внушил, че трябва да има и някаква цифра. Мда. А тогава се впечатлявах от неща като Петък 13-ти, това фатално число, та бунтарството в мен добави и една 13-ка към името, за да покажа, че аз съм над тези неща, или както се казва в една реклама, че "мен това не ме лови". Разбира се сега всичко това ми струва глупаво и смешно, но сам си го наложих така с времето и го използвам във виртуалното пространство. Скайпа ми обаче не е такъв, много съжалявам за това. Това е.
За драмите от снощи не ми се разправя. За пореден път се убеждавам в безсърдечието си, но също така и в правотата си. В крайна сметка защо да се извинявам за неща, които не съм направил?
П.П. Привет не Теодора! Тя е нашиято нов блогър. Обществото се разраства. Беше обещала да пише още снощи, но след заметресението не е могла просто. Надявам се тази вечер да успее.

Донесох си дневниците от Сливен, за да не стоят безнадзорно там и на няколко пъти като нямам какво да правя хващам по-стария и започвам да чета. Макар и само отпреди три години срамът, който ме обхваща от написаното толкова голям, че все едно не аз съм писал, а някой друг. Първо ми правят впечатление безбройните правописни грешки (е, повечето са били от бързане), след това начинът на изказване, а подир него идва ред и на нещата, от които съм се интересувал и които вероятно поради надживяване или най-обикновето забравяне сега ми се струват глупави, смешни, ненужни. Умрях от смях четейки кой съм харесвал, какви съм ги вършил (за theshire има подсказка: вода-пречистване) или пък как съм драматизирал, когато не сме излизали да караме колело или пък е било по същия маршрут, като предния ден. Особено странно беше, когато съм се вайкал за това как theshire е съсипала нашето приятелство с признанието, че ме харесва (временно колебание, породено от съмнения на познати, никога станало реалност - за щастие на всички). Още помня колко разстърващо беше това признание и колко смут внесе в моя иначе толкова прост живот. Беше края на света за мен. Минало.

Утре пък ще ходя на концерта по случай 5-я рожден ден на Фен ТВ. Ще има чалга, чалга, и още чалга. Понеже с Теодора нямаше как да отида (чалга ли? - анатема, анатема!), а и Рос откакто се върна от щатите все едно не му се живее поканих един колега, който веднага се съгласи, макар и това да не е неговия стил. Подозирам, че ще бъде доста забавно и ще се попикая от смях, дори да не е било това крайната цел на организаторите.

Мислех да посветя един поуст на Ерик Екзотик, а може би и на Роси Кирилова, но няма да е тази вечер. Лека нощ.

А, да, забравих да се оплача за още нещо. В петък ми беше презентацията по английски. Беше ужасно. Притесних се, прещраках слайдовете набързо, почти нищо не казах и съответно отнесох куп критики. Кучката Велизар реши да ме затапи със сложен въпрос, Христо също даде своя принос, но г-жа Захариева беше най-многословна. С Галя се случи същото. Пф, много бях бесен тогава. Зная, че беше ужасно, зная, че не се представих добре, но как може да ми държи сметка онази дърта кукумявка, при положение, че това, че знае английски не я прави учител в никакъв случай. Нищо не сме правили целия първи курс, а накрая трябва да има резултати налице. Ха! Въшла! И е стара!
Имаше и още нещо, но забравих! Ще се сетя все някога.
Свършиха ми минутите и не мога да се обадя на никой. Проклятие. Theshire, ако се сетиш и имаш минути, звънкай.

Почивните дни трябваше да се видя с няколко приятели,  но поради липса на желание да се занимавам с всеки поотделно реших да ги събера всичките на куп, макар и да не се познават. От Теодора бях чувал, че обикновено това е катастрофално и за нещастие се оказа права. Тъй като очевидно след като събирам различни хора се очаква аз да бъда връзката между тях, за да си комуникират нормално накрая имаше изнервени и обидени, понеже аз се залепих на един конкретен човек, с който се виждам веднъж месечно и винаги имаме какво да си кажем и винаги е страшно забавно. Другите не можаха да се адаптират към този човек (или той към тях), поради което реших, че поне аз трябва да му обърна внимание. И въпреки че останалите си говореха през останалото време за неща, които не ме вълнуват особено (или пък вече съм ги слушал) накрая бях обвинен, че съм им обърнал гръб и не съм им отделил нужното внимание. Всичко това доведе до няколкочасово мълчание, последвани от сериозни разговори и откровения, на които не съм голям фен. Накараха ме да се чувствам виновен, а дори не зная дали положението наистина е било толкова катастрофално, колкото ми беше описано. Единственото, което ме притеснява е, че ако наистина на всички им е било толкова досадно скучно и неудобно вероятно ще се замислят преди отново да излязат с мен. Но изводите, до които стигнах са следните:
1) Дори и да си имате гадже, това не означава, че трябва да вървите в комплект и навсякъде да ходите заедно - на приятелите ви това не им харесва!
2) Не събирайте на едно място хора, които не се познават, ако не можете да разтопите леда между тях.
3) Не се вкопчвайте в един определен човек, поддържайте контакт и с останалите (макар че не виждам как е възможно 5 човека да водят разговор едновременно - няма как всички да говорят, нито пък на всички им се слуша)
4) Научете се така да извъртате нещата, че да изкарвате другите виновни.
5) В краен случай отрепетирайте да казвате "Извинявай". Неприятно е, но действа в повечето случаи. Особено ако грешката наистина е ваша.